СПОРТИСТИ

Миньуем оточка на  Гьинци и четим: "ЖИВА РИБА - СПОРТЕН РИБОЛОВ". И докад качи Петрохан, си мисли:
Абе, спортисте, що ти не дадем едну удицу и да осъмнемо у Лева реку... Да поемо риболова от Пешченик, да сгазимо некьу усойницу и да уплашимо некьи закъснел сръндак . После да приседнемо на лискуту нади вира на Просечан камик и да палнемо по цигару... И да видиш водния кьос зади водопада... И подлипашкуту, ко рипа по каманьете... А после Гръдовац, Лева лекия, Орлова лекия, Борова река... Да заобиколиш вира, та да не уплашиш балканскуту пестръву... Да гьу видиш ко се е заложила у бръзея... Дебнеща сенькя... Дива... Жива... А после да видиш цръвенити руминье по ньу... А привечер, утрошени, гладни и жедни да седнемо до шобаркуту поди букуту до стария овчарник... Да чуеш "чак, чак, чак...". И да видиш пръво огромнити родзи, а после и целия еленчо... Ко се огледжуе, пие и па се огледжуе... И ни не види,а смо на 10 метра от ньег... Или нече да ни види... Нас... Спортистити...
А СЪГ МИ КАЖЕТЕ, ИМА ЛИ ПО УБАВ ЕЗИК ОТ ТУРЛАШКЬИА?... КО ПЕСНА Е...