Писмо до министъра

Прочетох едно писмо до военния министър от един, где не ще да воюва с Русия, та реших и аз да му драсна два три реда.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

И аз не ща да воювам. Не само срещу Русия, а не ща да воювам срещу никого. Навоювах се. Знам какво е война. Победител няма. Преди 30 години се ожених и се почна. Нападение. Отбрана. Примирие. Нарушаване на примирието. Огън и жупел. Ръкопашен бой. Лазарети. Две деца, где днес са с мен, утре с врага. Окопна война. От време на време вечери със заря, а после тихи утрини. И фугасни бомби. Ходене из минни полета. Разузнаване с бой и без бой. Сега съм вече в запаса.
При добро желание от ваша страна, бих ви помогнал. Пратете ми една повиквателна. Да
воювам с вятърни мелници. Не тия на Сервантес, а тая у Созопол. Готов съм да воювам с нея от първи юни до тридесет и първи август. Може и интернационален взвод да сформирам. С рускиня, украинка, шведка, севернокорейка, арабка и некоя черна като натурален шоколад американка. Едно време и рота можех да сформирам, ама остарех. Оръжие засега нема да ви искам. Имам едно старо, ама сигурно.
Вярвам, че така ще помогна на Вас и Родината си.
В замяна ще ви помоля две неща:
1. Да ми дадете бележка, че съм воювал за Родината, а не по плажа, що невестата на думи и сълзи не верва.
2. Да намериш тоя и тия, где не щат да воюват само с Русия и да ги пратиш на психиатър!
И после може да ми пратиш пак повиквателна. За Банско. От първи декември до първи март.

ПРИЯТНА РАБОТА, ГОСПОДИН МИНИСТЪР!

Подпис: ЕДИН ИСТИНСКИ ПАТРИОТ.