Отивам одеве до пощата. Работи едно гише, пред него едно момиче, зад него аз.
Чакам спокойно, а вътре една невеста, где е на работа,черпи с бонбони. Сигурно има рожден ден. Колегите я целуват, а мен ме облива пот. Стоя на опашка от двама човека поне 5 минути, а на другите гишета никой. Вече ме ловят бесовете. Ама се смея и се навеждам през съседното гише:
-Почерпете и мен! Ще припадна от глад на тая голема опашка.
Почерпен съм. Благодаря. Честитя. А момичето още е пред мен. Никой се не сеща да седне пред некое празно гише и да отмали опашката.
След 10 минути съм попълнил кво трябва, оставям го на гишето и чакам касиерката да го вземе. Тя проверява и описва печелившите билети от лотарията. Требва да И се върже сметката.А аз чакам да ги опише. Другите се смеят до работните се места. Идва ми да изрева като Тарзан,ама гледам,че една бременна невеста застава зад мен. Може да я уплаша и да пометне.Питам тихо през гишето:
-Кво става? Печелите ли?
И съм награден със смразяващ поглед. Ама приключва с мен.
Дано с бременната невеста приключи по-бързо, че като я гледам, може да роди у пощата. Таман ще икономише некой лев на здравната каса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар