Пак лисица

Лято е. Косил съм до късно. Сам. Сядам уморен, но доволен. Тишина, каквато може да има само на смрачаване в планината. Под мен тече елов дол. Вдясно са се опънали стръмно Поповите ливади. Отсреща акациева гора, а зад мен бор и свинак. Ухае на прясно окосена трева, бор, хлад и студена вода. Паля цигара и я виждам. Кума лиса. От приказките. Скача насам натам, като луда тая красавица. Дали е луда!? Скача към мен и нито ме вижда, нито усеща цигарата. Обаче аз виждам. Лови скакалци. Залегне, скочи и го хрусне като бонбон. Паля втора цигара. Сляпа и глуха стига на метър от мен. Цигарата е изгоряла. Хващам фаса с палец и показалец и го хвърлям над нея. Тя заляга и почва да го дебне. Тук вече се изкикотвам здраво. Тя ме поглежда сърдито, и в тръс изчезва в гората. Обидена.