МАГАРЕШКИ РАБОТИ

  Та една история се сетих. Преди години. Не много. На гости съм на кума и се осветквам като казак. И тръгвам да се прибирам към 4 -5 заранта. До нас е далеч, ама се прибирам пеш. И виждам едно магаре на пътя. Хващам го, водя го до един камък, качвам се на камъка и го яхам. И тък тъгъдък, тък тъгъдък, та у нас. Слизам, потупвам го по гърба и се разделяме. После се сещам, че трябваше да го вържа, та да го намери чорбаджията. Взимам въже, настигам го и го връзвам до моста над нас.
  На другия ден се събуждам към обяд. Влизам в кухнята, а там майка. И ме пита:
  - Ти кога се прибра? И с кво?
 Казвам кога, ама не казвам с кво, що още не съм си припомнил с кво. А тя почва:
 - Абе, Роси, бива ли така? Мъж у години се. Деца имаш. Жена. Цело село за теб приказва. Отивам сутринта за хляб, а ората ме питат верно ли е. Аз ги питам кое да е верно. А те ми казват, че си взел магарето на Асен от двора му, и си обикалял по село. Видели са те, като са отивали за рейса. Сега ме е срам да се покажа. Кво ще кажат!? Те я майката на оня, где открадна магарето. Добре, че некой го е видел и вързал, та Асен си го прибрал.
  А аз гледам и се смея. И И казвам:
 - Споко бе, майко. Ти им кажи следното: Връзвайте си убаво магаретата, що ако избегат, винаги ще се намери второ магаре, което се е напило с трето магаре, где ще яхне първото магаре, та да не оди до тех на зиг заг по пъта и да пада у копривата.
  После с Асен изяснихме ситуацията. У кръчмата. Сега ни той, ни магарето му. Изяли сте го за телешко. Ама броят на кръчмите и магаретата у село нараства ежегодно. У геометрическа прогресия.
Р. Антов