Илия.
Кат стана дума за тройки и пиене, ще ви разкажа и аз една история. Беше по комунистическо време. Нали знаете, морал, здраво семейство и трезвеност. Та се залюбих с една девойка. За пръв път се влюбих в зъбите, а не в дупето. Имаше едри и бели зъби, като на лъвица. И се смееше невероятно. Обичаше да се смее. Сисите като зъбите. Едри и бели. И кожата И такава. Бяла. Ама не бяла и нежна като мляко, а бяла и матова. Не съм виждал жена с такава кожа. Като бисер. Бяла и дълбока. И като фиданка. С черна коса и бял кичур отпред. За другото нема да ви казвам. Днешното порно е детско филмче пред това, где правеше. Некои се раждат с него. Не се учи. Що щуротии сътворихме по планини, реки, морета, нема да ви казвам. Ще ви разкажа за тройката.
Имах един приятел. Мъкнеше се с мен навсякъде, а когато видя това създание, нема отърване. И го черпя, що е циция и отгоре. И един ден ми вика:
-Братче, ако знаеш какви работи съм чул за тая, ще ти падне капата. Айде я пазари, да направим тройка!
Първо не повярвах на ушите си, ама после ми проблясва идея и викам:
- Па ти що мислиш, че съм с нея. И аз чух същото. Затова съм с нея толкова време. Ти нали знаеш, колко се задържам с жена. А тройки правим редовно. Ама като се понапие.
После му казвам плана. Понеже Пенка, да я наречем така, е маниак на убави кръчми, ще я заведем у некоя скъпа кръчма и ще я напоим. А оня умира от кеф. Ич не загрява, че Пенка и едно И е много, и се влачи с мен по кварталните кръчми, що ги обичам. И не обича ни кръчмите, ни пиенето. Обича мен. И аз нея.
И на другия се разбирам с Пенка. И му викам:
-Довечера ще ходим у Ростов /примерно де/. Що е най - скъпата и убава кръчма. Ще хапнем, ще пийнем, после у бара, а после у хотела. Ама свърших парите, а е кофти да искам от нея. Ти ще платиш. За пръв и последен път. И вземи апартамента. Може да се наложи да ви оставя на леглото и да спя на дивана.
Оня цъфна. Пари при него бол, що не харчи. И сме у кръчмата. Аз пия виски, лапам бадеми, вечеряме, пия вино, а Пенка едва близва от чашата. Оня притеснено ме поглежда, а аз му смигам. У бара ще се донапие. После у бара. програма и 12 годишно уиски. Бутилка. Пенка не пие, аз пия. Млад бях и можех. Оня се притеснява, а аз му викам:
-Вземи една бутилка за у апартамента! И бадеми.
После сме в апартамента. Пенка е пияна на талпа, що аз съм излял три по сто дванадесетгодишно уиски у саксията до масата. И отива да си легне. С дрехите. Ляга и вика:
- Айде, няма ли да идвате. И се съблечете.
Приятелят се съблича трескаво по гащи, ама не сваля чорапите. И рипа у одъра. Тя става и тича у тоалетната. Ще повръща. После се връща и сяда до масичката. Приятелчето лежи самотно, става, облича се и сяда при нас. Пенка ляга, що е пияна и пак ни вика. Оня пак се съблича и рипа у леглото. Тя пак става и отива у банята. Оня 4 пъти се съблича, тя 4 пъти повръща...
После хванахме рейса, що съмна.
После бяхме приятели още няколко дни. На третия ден Пенка разказала на една приятелка тази история и плана за тази история. А тя на друга приятелка. Тя на трета. И приятелчето чуло. И вече не беше приятел. Ромео се казваше. Без майтап.
А за Пенка какво да ви кажа. Роди двама сина. И внуци има. По някакво стечение на обстоятелствата, са и мои внуци. Сега ме чака да се прибера. И да ме захапе. С ония зъби. Белите и едрите. Като на лъвица.
Р. Антов
Няма коментари:
Публикуване на коментар