БЕЗПЛАТНО УЧИЛИЩЕ ЗА ЦЕННОСТИ.

  От един коментар и от прегледа на новините се замислих. Замислих се за младите. За ценностите и културата им. Били сме нямали държава и образование, та затова немат ни ценности, ни култура. Та се върнах назад във времето. 
  Баба и дядо бяха хора без никакво култура и ценности. Родени през 1911 година. Баба останала сираче, що баща И загинал през Европейската война. Дядо не. Ходили на училище колкото да се научат да пишат и сметнат вересиите у хоремага. Та кво ще те научат такива хора. По цял ден стоях в стаята им, на печката джезвето с кафе, а дядо пуши и ме трови. И не може да ме изгони, що искам да ми разказва разни неща. А той не е чел, как се каляваше стоманата и тезисите на БКП. И ми разказва за лов, риболов, работа, роднини, семейство, фамилия... Все истински неща. Баба пък не обичаше истинските неща, а ми разказваше за караконджи, самодиви, тенци ... Дотук ни ценности, ни възпитание.
  Ама добре, че бяха мама и татко. Културни хора с ценности. И с твърдото убеждение, че трябва да ги предадат на мен. А за да запомня бързо ценностите, мама имаше една тояжка. Баща ми нямаше тояжка, ама в двора имахме дрян. Пращаше ми да си отрежа пръчката, а според това, где трябваше да науча, ми казваше колко дълга и дебела да бъде. Така се научих да не крада. Баща ми ме научи, след като бяхме брали грозде в лозето на Цветко Боцановски. Мама ме научи да се не къпя през март, ако до Върбак има сняг. Баща ми няколко пъти ми набиваше по дупето ценността да не пуша , ама явно недостатъчно.
  Мама ми наби ценността да ходя на детска и училище. Методично, травматично и несимволично. И двамата ми набиваха ценността, да не се бия винаги когато биех сестра ми. Бяха ми забранили да се къпя сам докато бях в първи клас. А аз се къпех и лъжех, че само седя до вира. Наклеветиха ме. Така ми набиха ценността за лъжата, че още ме топли. Веднъж ме видяха да бия кучето. Мама, с тояжката где биех кучето, ме научи да съм добър. В пети клас бях овладял всички ценности и набиването на ценности спря. И бях свободен да правя всичко. И го правех. Не всичко. Що знаех какво ще стане, ако направя нещо, где противоречи на ценностите им.
  Та това ми е мисълта. Не ви е виновна държавата, че нямате ценности. Изпорязахте дреновити дървета, та една дрянова пръчка нема от где да намерите. А без пръчка нема ценности. У детската най - много да се научиш да псуваш. Като каруцар. И биеш по - малките. Искате ли да чуете и видите, кво научих там преди 47 години, а?

Р. Антов