НЕВЕРОЯТНА ТРАГЕДИЯ. В САМОЛЕТНА КАТАСТРОФА ЗАГИНАХА ....

 Докато четете само заглавията за катастрофи и смърт, загиват по списък:
1.Котаракът в чизми.
2. Пепеляшка.
3 Малката русалка.
4.Малкият принц и една лисица.
5. Малечка Палечка.
6.Мечо Пух.
7.Алиса.
8.Пипи Дългото Чорапче.
9.Хензел и Гретел.
10. Маша и медведа.
11. Том, Хък и Беки
12.Ян Бибиян.
.....
 И един бял кит.
 Жив е само Йосарян.

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. 31-08-08. КАКВО СТАВА, КОГАТО БАЩАТА ИЗЦОЦА МЛЯКОТО НА БЕБЕТО. ГОВНА И НОВИ ХАРИЗОНТИ.

 ОТ СТРАНАТА.
 *Българската икономика расте бавно. Бързо расте бюджетният излишък. Основен икономически закон. Деда Ванга:
 "Колкото повече мляко цоца бащата от майката, толкова по бавно расте бебето."
 *На Лозенец нема говна. Има мазут на Аркутино.
 *Камиони газят и гърмят. Момче изчезна на Витоша. У Монтана фенове на Локо. Основен закон на феновете. " Ако Локо пада, ние бием.". Топло е.
 *Самолетът на правителството спука гума. Има опасност гума да спука и правителството.
 *100 работника издържат 78 пенсионери. Пеевски си е Пеевски. А чуждестранните инвестиции намаляха с 6 %.
 *Четирима българи инвестираха в Унгария. Купиха камион и превозиха 70 бегълци до оня свят.
 Въпрос:
 С колко ще се увеличат чуждестранните инвестиции в България през 2016 година.
 *А Реформаторите реформират реформаторите. След месец ще се появят с реформирани физиономии.
 ОТ СВЕТА.
* Малоумни украинци, изпосакатиха украинци. Малоумни руснаци се смеят. Там циркът няма свършване.
 *Франция, Италия, Португалия и Испания ще борят заедно млечната криза. Ще доят само невести без силикон.
 *Тръмп успешно върви към кандидатпрезидентство. Малоумието е заразно.
 *У Атина апартамент 80 квадрата струва 20 000 евра. Нема кой да го купи. Преди година струваше 100 000.
 *ИД изгори на клада шиитски бойци. Китай още не е свил нещо ново, петролът бие дъното, Сбербанк загуби 44% от Сбербанк, а Путин и Медведев бият капата на Сочи. А я бият, що няма кой да им бие шута.
 *А " Нови хоризонти" на НАСА, след като щракна отблизо Плутон, се отправи на още 1 500 000 000 километра. Ще си прави селфи с комета.

АНАЛИЗ, НА АНАЛИЗА ,НА АНАЛИЗА, НА НОВИНИТЕ.

 Преди шест месеца си направих блог. Деда Ванга. Мислех, че като ви представям истинските новини, от смешната страна, ще Ви накарам да се замислите. Но не би. Повечето четяха заглавията, други ме псуваха, а трети се кефеха. Станах евреин, соросоид, руска подлога, еврогей и кво се сетите. Най - посетените публикации бяха:
 САЩ, подпалвачи на ....
 НАТО нападна Русия....
Трупове след учения на НАТО...
 Мълния утрепа...
 Та сега съм отворил едно шише червено вино, и пиша. Няма да ви кажа, кво е виното, що не са платили за рекламата. Струва 11.50 у Кауфланд, и е страхотно. БЪЛГАРСКО.
 Крайно време е да свалите черните очила. Новини добри няма да видите.
 Ако днес утрепят един у България, не са утрепали седем - осем милиона. Не е новина, че няколко милиона са живи .
 Ако някой гръмне двама репортери, няколко милиона репортери репортерстват. Ама това не е новина.
 Ако някой изнасили, обере и пребие някого, пак е новина. Не е новина, че няколко милиона не са.
 Ако катастрофира влак, самолет, камион, е новина. Не е новина, че милиарди не катастрофират.
 У новините са Бойко, Миков, путин, НАТО, проститутки и проститутковци. А са там, що четете. И що не плащат. Плащате Вие.
 У новините няма "Телериг", где три български момчета я направиха от нищото, и я продадоха за 200 000 000. Там е Пеевски. Що трябва да го псуваме.
 Нема го и Топалов, гимнастичките, Ивет Лалова и волейболистите. Има Григор, Маша и ЦСКА. И оня, где се подписа у Колизеума. А Григор тепърва ще влиза у новините. Когато спре да  му пука от новините.
 Няма да видите новини за отворена фабрика, за отворен цех, за майка, родила дете, за български деца, жънещи награди по шах, математика, химия... Що едните не плащат за реклама, а другото не е интересно.
 Няма да чуете и " Хей, ти..." По БНР. И да видите Иве у фейсо. Що гледате сиси и Азис.
 Приятно ви гледане и слушане!
 ПП.Азис вече има ли сиси?
 ППП. Ако некой си познае ноктите, да се обади! Ако пие червено вино, ще му пратя една бутилка за авторските права. И за идеята.

АВТОБИОГРАФИЯ 7

 После дойде лятото. Пак същото. Реката, Варна, баири... И пак не ми даваха да се къпя сам. А вече плувах като риба. Проверки. Прибирам се, и веднага проверяват дали панталоните са влажни. После драскат с нокът по кожата. Ако остане бяла ивица, присъда, без право на обжалване. Ама се изхитрих. Прибирам се и у банята. Един сапун заличава веществените доказателства. С нож да стържат, нема бяла ивица. А банските криех до Върбак, вира, в който се къпехме. Под един камък, който водата заливаше, когато пускаха централите. Иди ги търси у голямата вода. И вече нема никакви веществени доказателства. А без доказателства, нема и бой... Обаче предатели е имало винаги. Вечер. Баща ми играе карти. Минавам да го попитам, дали да закъснея, а той:
 - Роси, точно казвам на приятелите, какви хубави бански ти купихме. Я ги покажи да ги видят!
 И всичко рухва. Правя пълни самопризнания и съм изпратен да ги донеса в тъмното. От под камъка. Сам. Водата бучи страховито между скалите. Нема начин. Страх, ама имам грях да изкупвам. Лъжата. Събличам се и нагазвам... И тати ме хваща. Не съм бил сам. Даже не ям бой. Вече мога да се къпя сам. Где искам. Даже и у басейна на централата.
 После трети клас. Сестрата едва е дочакала да тръгне в първи клас. Една година по - рано. Аз избягах една година по - рано от нея, ама нема отърване. Нема и спасение. Водя я. Прибирам я. У всяко междучасие е при мен:
 - Бати, тоя ме закача!!! Бати, тоя ме скубе!!! Бати, тоя ме бие!!!
 А аз си мисля:
 - Е па че те скубят. Това не съм аз, где не смея да те пипна.
 После училището ми стана интересно. Идват млади учители. Съпрузи. Харесвам и двамата, ама повече учителката. Чернокоса красавица. Ако бе поискала да се оженим, нямаше да се чудя. Това бе първата ми любов. При тях внимавах в час. А понеже знаех, ме пращаха да им купувам банички, а да не зяпам синигерите по дърветата в часовете им. Купувах, и винаги им я носех. Тогава помнех.
 Хаха. После пратили един съученик на сестрата да им купи две банички. Прибира се, и им носи една. Що една? Замислил се по пътя, и изял другата.
 Та се сещам. Прав е човекът. Мислителите мислим, а не купуваме банички.

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. 25-08-15. ТРУПОВЕ СЛЕД УЧЕНИЯТА НА НАТО. И ЗА ЧЕРНИТЕ ДУПКИ.

 ОТ СТРАНАТА.
 *Картечници пазят границата ни с Македония. Зад тях гордо позират български войници.Откачихме тотално.
 *На изток от западната ни граница всичко е по план.
 *Един утрепа майка си. С брадва. Луд. Прибраха го. Няма депутатски имунитет.
 *Едни 240 се опитват да утрепят седем милиона. Не ги прибират. Имат депутатски имунитет.
 *Един пресичал неправилно жп линия у Перник. Сгази го влак. Утре по всички влакови линии ще бъдат поставени легнали полицаи и пешеходни пътеки.
 *Где се обърнеш, трупове. У северна, южна и средна България. Едни търсени, други непотърсени. Така е, когато НАТО провежда учения. Питайте Волен!
 *Правителството прие наредба за информационните потоци между институциите. За пенсионните вноски. Наредбата уточнява, че паричните потоци трябва да текат към НОИ. Каквото прелее, е за частните фондове.
 *Пожарната остана без гориво. Това е основен природен закон. Открил го е Паулу Коелю. Ето закона:
 Когато премиерът на една държава е пожарникар, пожарната остава без бензин.
 *У Гълъбово американците подписаха споразумение с НЕК. Една точка:
 Ако искаш евтин ток, трябва да си плащаш.
 *Велизар Енчев ще легализира марихуаната за болни. Велизаре, с теб съм! У България нема здрав човек.
 *А правителството закри село Бързея. Ако марихуаната бе легализирана преди 10 години, селото щеше да цъфти. И около селото. У пряк и преносен смисъл.
 ОТ СВЕТА.
 *След руския балон, въздух изпусна и китайският. Виновни са разбира се САЩ. Те държат вентила.
 *50 000 ще протестират срещу трансатлантическото сътрудничество. У Берлин. Ще се съберат презгранично трансгранични. Няма да протестират 500 000 000.
 *На авиоизложение Путин разгледа детския павилион. Най - много гледа една летяща брадва. Пред летящите гълъбчета не спря.
 *150 гръцки миньори ще протестират срещу затварянето на златна мина. Същата, где за затварянето И оня ден протестираха 150 гръцки и български селяни. Интереса клати феса. /Волене, умната!/
 *А у Русия забраниха на държавни чиновници да ползват Googll и Yahoo. Нема да ползват и немски овчарки. Най - добрата търсачка в света е кучката Лайка. Родна. Руска.
 *А Стивън Хокинг откри, че черните дупки водят към други вселени. Късно, Стивънеее!!! Това го открих преди много години. Към други вселени водят не само черните дупки. Към тях водят и русите, и бръснатите и даже едни зъбати дупки с език. И то към какви вселени водят!!!

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. 24-08-15. НАТО НАПАДНА РУСИЯ. 26 754 ИЗГОРЕЛИ...

 ОТ СТРАНАТА.
 *НАТО нападна Русия. За нападението пръв съобщи Волен Сидеров. Лично е наблюдавал атаката. Нападението е почнало от Лозенец. Руски туристи са нападнати с биологическо оръжие. Американски пилоти са срали от самолетите си у морето и са прогонили и поболели руснаците. Независим източник потвърди новината. Всички попадения били право в целта. С изключение на едно. Не се знае, где е паднало, но Волен е бил забелязан да мие нещо кафяво от белите си коси.
 *Нема ни един утрепан на пътя. Има един изгубен у планината. Има и един застрелян от тъста си.
 *У Приморско гори хотел, ама нема изгорели хора. Има изгорели 26 754 хлебарки, 75 плъха и една зелена муха.
 *Главният секретар на МВР омъжи щерка си, а една бега у Бургас по сутиен и прашки. Не се съобщава що бега, от кой бега и що бега с прашки, а не бега без прашки.
 *В края на летния сезон бяха направени проверки по черноморските плажове. Същите установиха множество нарушения. В рая на зимния сезон ще бъдат направени проверки по зимните курорти. Същите ще установят множество нарушения.
  *А Б. Борисов не е казал цял ден ни една умна приказка. Утре ще има. Може и Мая Манолова да каже нещо.
 ОТ СВЕТА.
 *Китайската борса се срина. Правилата на пазара надвиха над правилата на плановете. Почнаха да се сриват и други борси. Даже и у САЩ. После  ФЕД взе молива, повиши лихвата и сега спят спокойни.
 *Спят спокойно и у Русия. Преди да легнат, Рогозин призова японците да си направят харакири, Лавров похвали САЩ, а една златна руска рубла почна да се разменя за две български стотинки. Жълти стотинки.
 *У САЩ протестираха полуголи. Искат да разрешат на жените да ходят голи до кръста. Добра идея, ама според мен недоизпипана. Немам нищо напротив гола до кръста да ходи некоя спасителка от плажа. Ама си представете Хилари Клинтън как вее сиси по Манхатън!
 *У Гърция узо, сиртаки и бежанци.
 *У България 2 бежанци. Не стигат влакове. Изхарчиха парите да правят древни паметници, а можеше да купят поне 10 влака.
 *А Япония достави 6 бутилки уиски на международната космическа станция. С научна цел.
 *Утре Нидерландия ще достави 6 поститутчици. С научна цел.
 *България нема да достави нищо, на никого, за никаква научна цел. Що всички българи обичаме науката и научните цели. Тук си ги пием и тук си ги чукаме.
 ПП.Некои обичаме и Тодор Живков.

ИСКАМ СИ БЕЖАНЦИТЕ!

 Гледам новинарските емисии от цел свят, и се чудя какво става. У Гърция половин милион бежанци. У Македония на ден влиза по стотина фаланги / за справка- македонската фаланга наброява 64 пехотинци/. У Турция  и Гърция влизат десетократно повече. У ЕС нямат преброяване. И си мисля.
 Странни неща стават на тоя свят. Що ги няма при нас!? Що ги няма у Русия. Явно нещо им пречи.
 Първо им пречи Волен Сидеров. Иска да изгони концесионерите. А като изгони концесионерите, нема кой да дава работа на копачите. А като не копаш, нема пари да папаш. Нема за нас, камо ли за пришълци.
 После им пречи Станишев. Не гони концесионерите, ама подарява концесии на братушките. Може и да ги продава, ама немам документи за такива аргументи.
 Пречи им и Местан. Обръчите на ДПС са от титан. Ни се трошат, ни пропускат.
 Пречат им и реформаторите. Ни здравни осигуровки имат, ни от съдебна система разбират.
 Да не говорим за ПФ и дудуковите.
 А в момента, най - много им пречи ГЕРБ, и в частност Борисов. Кой ще дойде тук!? Представете си картинката.
 Бежанец. Минаваш границата и те посреща родната милиция. Има опит и е наследник на бай Тодоровата милиция. Бие, а после пита. И са тренирани покрай протестите. След като си изял десетина палки, влизаш в България. Тук те посрещат десетина цигани и десетина българи, где те не щат. Няма работа за тях, камо ли за теб. Скандират и веят български и руски знамена. Бързо сядаш у таксито, та да стигнеш до София. Курсът от Капитан Андреево до столицата ти струва 765 евра. Плащаш предварително и тръгваш. Таксито зарежда на първата бензиностанция и двигателят се скапва преди Пловдив. Парафин у нафтата /питайте ББ!/. Слизаш и тръгваш пеш. Веднага  те спира пътна полиция и те глобява /Работят по нови правила. Питайте Бъчварова!/. Законът за движение по пътищата е променен. Забранено е движението на пешеходци по цялата пътна мрежа на републиката.
 И решаваш да тръгнеш към Русия. Свиваш на север. Вдясно от теб остава една черква със златни кубета. Красота. На един връх пред теб стои паметник на чиния. Па съседния връх стои друг. Величав. Пазят го лъвове. Стигаш до него и виждаш руски знамена. 22 август е. И когато мислиш, че вече си в Русия, усещаш дръжките на руските знамена на гърбината си. И се усещаш, че още си в България. А руските знамена се развяват от български патриоти. И се сещаш, че у Русия е даже по - зле. И се връщаш обратно. Преди това сереш у чинията на съседния връх. Там може. Под петолъчката. На Шипка не става, що все още има лъвове и я пазят. Ще я пазят докато тия българи с руските знамена, не ги предадат за вторични суровини.
 И после си у Македония. Още на границата разбираш, че и македонците са българи. Те не го признават, ама го разбираш по усет. Най - вече го усеща гърбът ви. Бият по български.
 После грабваш камъни и тояга. Некои грабват и " Калашников". И вече не са бежанци. Бежанци стават тия, где не искаха бежанци.
 ПП. Преди всичко си искам България! Ще разберем, че сме си я върнали тогава, когато бежанците спрат да я заобикалят.
 Кто понял, понял.

АВТОБИОГРАФИЯ 6

 Втори клас. Училището си е училище. Преговор от първи клас. 7х7= ?!? ми беше най - трудно. И пак скука.
 Ама кестените са узрели. Берем и печем в гората. Още помня аромата на печени у жарава кестени. После откривам прашката. На Джорджин гроб са най - хубавите камъчета. Угаснал вулкан, а лавата е изстивала бавно и е оформила черни перли от камък. Целя врабчетата, а когато сполуча почвам да ги спасявам. Не винаги ставаше. Сърцето ми се късаше, когато виждах клюмналата глава  и кръвта по човката. После ловният инстинкт надвиваше, пак ги трепех и пак ги съживявах. После спрях. Бях научил още един урок. Не винаги може да съживиш това, где си утрепал.
 После пак зарибиха реката с пъстърви и почнах да пълня кладенчето с тях. На следващата пролет отрязаха върбите, где пазеха кладенчето и асфалтираха и улицата, и него. Поне рибите пуснах.
 После падна сняг. После заклахме прасето. На Анета И взеха шейна. Основното ми задължение стана да я тегля по цял ден. После почнах да впрягам кучето. Приятелите ми му сложиха име - Дебелата мадама. Имаше огромен задник.
 А на училище почнахме да учим за партизаните. Заобичах ги. Хранели бедните с кашкавал, и трепели лошите.
 Един ден баба ме взе с нея на Чука. Там сме имали нива, преди партизаните да слязат от гората и да я вземат. Сега там имаше тръни. И тя ми разказа, че тук някъде са заровени хора, где били като партизани, ама не баш партизани. И са ги изтрепали 7 години след като истинските партизани излезли от гората  и станали кметове. После разбрах, че са ги утрепали, що искали да минат границата, ама не са имали печати от кметството. У паспортите. Партизански работи. Не ги схванах. Същата вечер разбрах, че майката на дядо е умряла на 500 километра от родния дом. И там е погребана. Благодарение на партизаните кметове, които изселили половината ни фамилия, що синът И минал границата без печат у паспорта. И други работи разбрах тази вечер. Работи, где да знам, ама да не казвам. Така и не схванах защо добрите у гората партизани са станали зли у селата.
 А училището си вървеше. Даскалите още не знаеха, че знам, та се наложи да ги убеждавам.
После писахме съчинение. Написах:
 "Реката е замръзнала, смълчана и тъжна. Тъгува за рибките, где са се скрили от нея  на топло, под студените камъни."
 И те разбраха, че знам. Те тия две изречения ме изучиха. Основно, средно, висше... Абе кой си знае, си знае. Но оная даскалица се оказа права. Бях учил, ама си останах прос.
 После на площада направиха огромен паметник. На един със скъсани гащи, где му се виждат череслата, ама вее знаме с петолъчка. И досега, когато видя петолъчка, се сещам за скъсани гащи и увиснали топки. А на паметната плоча и досега е изписано името на един, где загинал в СССР, по време на Великата отечествена война. През 1939 година. Две години преди войната. Пред паметника сложиха плочки и махнаха старата чешма. И вече нямаше къде да ритаме.  Строеше се комунизма. 
 Това го разбрах по - късно. А ние построихме у двора тоалетна. Дървена. Тухли немаше. С тях строяха комунизма. И комунистите.

УДАВЕНА МЕЧТА.

 Безлунна звездна нощ прегръщаше плажа,прибоя и морето.Тя и той лежаха по гръб и бризът ги галеше.
 -За какво мечтаеш?-попита тя и полегна на лакътя си,търсейки звезди в очите му.
 -Не мечтая.-каза той.
 -Лъжеш.
 -Не лъжа.Просто гледам мрака.
 -И само това ли!?
 -И слушам звездите.Чуй ги! -каза той.
 -Аз чувам прибоя. Звезди не говорят. Тях просто ги виждаш.-каза тя.
 Една вълна се разби и те усетиха хладни пръски по тях.Тя се притисна към него и каза:
 -Чувам сърцето ти.
 -Това ми е пулса.Сърцето не може да чуеш.Там нещата са сложни.
 После пак гледаха звездите.Тя ги виждаше.Той ги чуваше.Допълваха се съвършено. Или бяха съвършено различни.
 -За какво мечтаеш?-попита тя.
 -Да те прегърна.-каза той.
 -Прегърни ме! Аз мечтая за същото.
 -Не искам. После няма да имаме мечта.
 -Ще имаме други.-каза тя.
 Той я прегърна. После гледаха звездите.Той не ги чуваше.Чу нея:
 -Ела с мен до водата! Не мога да плувам.
 -Защо!-попита той.
 -Защото вече имам друга мечта.
 -Аз все още нямам.Твоята каква е?
 -Да вляза в морето и да се изкъпя. Дупето ми се напълни с пясък. -каза тя и нагази предпазливо в морето.
 Той я гледаше как изчезва в мрака и пак се размечта... После тя излезе от водата... 
 Мечтата му не се сбъдна.

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. 23-08-2015. 26 УТРЕПАНИ ОТ МЪЛНИЯ В РИЛА И ЖЕНИ В ДЕТЕРОДНА ВЪЗРАСТ. БЕЗПЛАТНА МАРИХУАНА И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ.

 ОТ СТРАНАТА.
 *Хиляди българи се поклониха пред паметника на връх Шипка с български знамена, отбелязвайки една от най - величавите дати в историята ни. Некой се поклониха с руски знамена. Никой не са поклони с румънско или финландско знаме. На един съседен връх самотно стоеше една чиния, отбелязвайки най - срамните и унизителни страници от историята ни. Страница, написана с братската помощ на руското знаме, когато бе червено.
 *Борисов разговаря с подалия оставка Ципрас. По телефона. Явно обмяна на опит.
 *Пловдив и Пазарджик станаха градове - морета. Браво! Лошото е, че двама се утрепаха с лека кола до Пазарджик, що явно не са разбрали това. Иначе щеше да се утрепят с лодка.
 *26 утрепани от мълния коня, вмирисаха Рила. Мирише и от към Черно море. Мирише и на бензин и нафта, примесени с 40 % малоумие.
 *Борисов откри откритие. Когато се успокоим, ще почнем да правим деца. От утре Москов ще отпусне безплатни лексотан, диазепам и  марихуанка за жени в детеродна възраст. И за мъже в детесъздателна.
 *А на " Нестинарка" изплува труп. Човекшки. Без глава. Поради липсата на такава, следствените органи веднага разбраха, че трупът е на българин или руснак.
 ОТ СВЕТА.
 *Китай и Русия провеждат съвместни военни учения. Дружба между тези два братски народа е от векове.
 *Има вероятност съвместни военни учения да проведат и Северна и Южна Корея. Там дружат от 60 години. За дружбата им най голям принос имат Русия и Китай.
 *Съвместни военни умения между Украйна и Русия има в Източна Украйна.
 *Съвместни учения има и НАТО. Съвместни с НАТО.
 *Китайската икономика забоксува и завлече нефта под 40 долара. 70 рубли гонят един долар, а Путин гони силови началници.
 *У Венецуела построиха комунизма. Вчера там няколко хиляди преяли венецуелци си взеха храна без пари. Малка подробност е, че по невнимание стъпкаха да смърт един човек и раниха десетина. Не се съобщава, дали стъпкания е бил изяден веднага или е консервиран за по - гладни дни.
 *У ЕС, у един влак, двама американци и един европеец обезвредиха един африканец. Африканецът бе с руски автомат и френско макетно ножче. Глобален свят.
 *Иначе от ЕС и САЩ новини нема. Отпускарски сезон е.
 *Новини има от Бразилия. Питайте Дилма! БРИКС стана Б, Р, И, К, С. Кто понял, понял.
 *А у Македония се прибират македонците от Персия. Скоро ще се прибере и Александър Македонски.

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. 21-08-15. УТРЕПАНИ, ОЦЕЛЕЛИ, ГОВНА И ПРАЗНИ ГЛАВИ. И ЗЪЛ ТРИПЕР.

 ОТ СТРАНАТА.
* Един се утрепа на Е 79. Утрепа и дъщеря си.
 *Един не се утрепа, ама утрепа двамата си приятели до Лом.
 *Баба, дядо и внуче оцеляха в зверска катастрофа до Русе. Оцеляха и 7 милиона българи у България. Засега.
 *Не оцеляха неколко къщи у квартал "Максуда". Оцеляха всички цигани. После си направиха нови къщи. Временно временни.
 *У нафтата - терпентин, у доматите - нитрати, у морето - говна, а от небето - дъжд. Поне ще измие говната. Ако не вервате, питайте пловдивчани!
 *А у главите нищо. Засега. Дано не е завинаги!
 ОТ СВЕТА.
 *Македонците на Александър Македонски се прибират от Персия. Пеш. Влаковете не стигат.
 *Ципрас подаде оставка. Преди това срази прогнила Европа.
 *Китай забоксува. Скоро не е крал нищо ново.
 *Бойци на ИД мрат от СПИН. Неколко умряха и от трипер.
 *Путин инспектира мост към Крим. За изграждането му ползва материал от разрушените мостове към Европа.
 *У Евразийския съюз един долар  струва само 66 рубли, у Казахстан още не знаят колко струва доларът, а Лукашенко сбира картофи със сина си.
 *Северна и Южна корея точат мечове.
 *У ЕС точат вино, бира и правят бебета. Най - вече германците.
 *У САЩ гасят пожари. За разнообразие гръмнат по некой афроамериканец.
 *А Дядо Коледа фалира. Руснаците не щат да ходят до Лапландия. Сега издирват дедо Мраз.

ЗА ВЕЛИЧИЕТО НА РУСКАТА ДУША И ЕВРОГЕЙЦИТЕ БЕЗ ДУШИ.

 Тези дни по руската телевизия бе излъчан триминутен филм, който сложи в джоба си "Титаник", "Малката булка" па даже и "Време разделно". В тези три минути бе показано величието на руската култура, душевност и величие. По реакциите на хората в Русия, и европейците, се видя пропастта, която дели Европа и Азия.
 Всичко започна някак тривиално. Двама проверяващи влизат в един селски магазин. Представят се и почват проверките. И се почна екшънът. Най - отгоре на рафта три гъски. Не у хладилната витрина, а на рафта. Проверяващите са грамотни, и веднага разбират, че това не са родни руски гъски. Еврогейски са. Ужас. Веднага звънят на Путин. Да прати танка " Армата", та да ги гръмне. Но тъй като танкът още не е ремонтиран след парада на девети май, Путин праща булдозер. Огромен. Верижен. Май японски. През това време проверяващите нареждат гъските на асфалта до едно сметище. Там за екарисажи не са чували. След това цялото село се събира да гледа. Камерите снимат. Японски и американски камери. Булдозерът тръгва и лявата верига минава през трите еврогъски. После минава още един път. Жените пищят, децата гледат ужасени, мъже скришом трият сълзите си. Зрителите пред екраните реват на глас. Даже Путин тихо поплаква в Кремъл. Филмът свършва. Русия е потресена. Но е и горда. Врагът е смазан. Два пъти смазан. Мъжете и жените си наливат самогон. Да удавят мъката. И да станат по горди. Децата, забравили филма, реват що са гладни, а майка им е пияна и не им дава хляб и черен хайвер. Бащите взимат нагайката, и вече реват и майките. После самогонът свършва и ревват и бащите. Реве цялата велика Рус. Реве Тарас Булба, где утрепа сина си и не му мигна окото. Утрепа го, що обича чужоземна девойка. Реве и Павлик Морозов, где предаде баща си и стана за пример на пет поколения. Реве и един, где му откраднаха шинела.Реве един идиот. Реве Сталин, где изтрепа половината руснаци. Реве и приятелят му Адолф, нищо, че е германец.
 А у Европа се смеят. Мислят, че гледат комедия.
 Не се смеят у САЩ. Даже двата милиона руснаци, где са там, не се смеят. А не се смеят, що не гледат руска телевизия.
 Смее се и Остап Сюлейван Мария Бендер бей. От Рио де Жанейро. Нищо, че има в джоба си нула рубли, нула нула копейки.

ПИСМО ДО ВИДЕНОВ, КОСТОВ, ЦАРЯ, СТАНИШЕВ, БОЙКО И ОРЕШАРСКИ. КОПИЕ ДО ТОДОР ЖИВКИВ, ЛУКАНОВ, ПОПОВ И БЕРОВ.

  Искам първо да ви съобщя некои неща от новините. Едни изпогазиха деца, що им е кеф да се гонят с коли. Кметът знаел, ама бил безсилен. Умря детето на президента, а вместо съболезнования, получи псувни на майка и пожелания, да умре целият му род. Подкупи, убийства, насилие, омраза и пошлост... А току що разбрах, че Крисия е втора в Крим / Русия. И за да не стане никога, ама никога, втора у София / Русия, у Пловдив / Турция, у Видин / САЩ или у Варна / Папуа Нова Гвинея, искам да ви дам един съвет.
 Съберете всички бомби на Русия, НАТО, ИД, и на всички страни, где са у ООН! Всички! Ядрени, фугасни, газови, противогазови, неутронни, утронни, мезонни и протонни, где подлежат на унищожаване! Вие умеете да утилизирате перфектно. Доказахте го у Горни Лом, и где ли не. За миг там утилизирахте 15 човека и милион несбъднати радости. Бавно но сигурно утилизирате и България, барабар с българите. Струпайте ги негде до Габрово, що там е центърът на Родината ВИ! Може и на Будзлуджа, що на доста от ВАС там е родината! После искайте да се плати авансово! У натура. Русия да плати с черен хайвер и водка! ЕС с шоколад, вино, узо, бира и уиски! САЩ с бърбън и телешко! Африканците с банани! Бразилия с кафе! Китай с патица по шанхайски! Япония със саке и суши, а австралийците с агнета! Кой с кво може! После съберете всички българи, изкарайте гайдари и цигулари и спретнете грандиозен купон! Да се налапат за последно. Те и без това само за лапане мислят. Поканете и гости от чужбина! Ваши колеги! Имена нема да казвам, що съм пристрастен. После се качете нависоко! Най - добре на купчината бомби! Огледайте се и ги взривете! Когато кратерът от бомбите се напълни с вода, ако има некой оцелял българин, да отиде и да се удави!
 Така ще спасите България от българите, а света от България!
 Да бъдем проклети! Трижди проклети!
 После аз ще ловя риба на воля. Що няма да съм сред поканените. Що от днес вече не съм българин. Чукча съм.
 ПП. Божидар да донесе малко светена вода и да напръска бомбите! От оная, где Ванга каза, че кат я намерят, ще се възроди България. Иначе може да не гръмнат.

ЗА ТВОРЧЕСКИЯ ТРУД ПРИ СОЦИАЛИЗМА, ЗА ТРУДА СЕГА И КАК СЕ ТВОРИ СВИРКА У ЖЕГА.

 Прибирам се одеве към града. И един ми маха. Спирам, качва се и сяда. Леко смърди, кучето на сестрата вие на умрело и се завира под седалката. Никога не пропускам стопаджия. Работи от 4 до 11. Взима 30 лева на ден. Работата не е тежка. Не е и отговорна. Сваля по 5-7 тона на ден. Не  е много доволен.Българин, ама говори като циганин. Разпитвам го това, онова и горе долу му разбирам. После спирам и той слиза:
 - Благодаря ти, бате! Да те стига кво си пожелаеш.
 След него остава само малко миризма, която скоро изчезва.
 Та карам и си пожелавам нещо. Нема да ви кажа какво, що жената е много ревнива. После карам и си мисля.
 Какви времена дойдоха!? А какви бяха. Едно време пак се работеше, ама не като сега. Тогава творяхме блага и новия живот, а сега не творим нищо. Просто работим.
 На мен първата ми сериозна работа бе, когато прекъснах като студент. Стругар. Имаше един, где щеше да става златен герой на труда. Утрепваше се от работа, ама не твореше комунизма, а правеше стотинки. По цял ден си повтаряше:
 - Бройка, стотинка. Бройка, стотинка...
 И правеше по седем норми. Един ден се хванах с него на бас, и една седмица правих и аз по седем норми. Колегите ми, също творци на блага, ми сътвориха хубав скандал, що ще им вдигнат нормите заради мен. Един луд стигало. Та го измислих. Творчески. Работя един ден, оставям изработеното при началничката на склада за готова продукция, а тя го разхвърляше за цела седмица. И всички бяхме доволни. Аз работя един ден, а ми се водят шест. Колегите доволни, че нема втори луд, а началник цеха доволен, че нема скандали. И понеже се работеше творчески, се почиваше творчески. У събота и неделя. У кръчмата. Балкантурист. Тогава проститутки немаше и обикновено водех с мен некоя мома, где се обичаме. Най - често се обичахме до другата събота и неделя.
 После станах главен счетоводител. Там творчески осигурявах заплатата на работниците. 1300 човека. Инженерите правеха основен ремонт на книга, а аз според действащите закони и според книгата на инженерите, прехвърлях пари от сметката но  РТУ у разплащателната ни сметка. Та като се замисля, социализмът затова си отиде. Не ремонтирахме и не купувахме нови машини, та да има кво да се лапа. И се сринаха. После се срина и социализма. И новият щеф ме изгони.
 После станах държавен чиновник.Началник. Работа, която не е вършена дотогава. Никой ми се не бъркаше. Скъсвахме си задниците от бачкане, ама и пари взимахме. 10% от приходите бяха за заплати. По - после областният разбра,че заплатите ни са по високи от неговата, скарахме се и ме прати в творчески отпуск. После намалил заплатите и десетте процента вече не стигали за намалените. Що никой не работи за тоя, где клати гората.
 После цял живот творчество. Обикновено на ръба на закона. На ръба, ей. Управител на държавна фирма, икономист, собствен бизнес, шофьор, застраховател... И всичко свършваше с творчески отпуски. Вече се пусках аз, а не чаках да ме пуснат.
 И си сътворих един убав инфаркт.
 Сега творчески ловя риби, раци и миди, и творчески ги готвя. Творческите ми способности се проявяват най - вече, когато поливам приготвеното.
 Та докато си мисля за едновремешното творчество и работа, минавам покрай стоянката на Катя. На околовръстното. Мисля да я питам нещо по творческите въпроси. Нема я. И нема да я има скоро. Как у тая жега се творят свирки!? Ще я питам другата седмица. Емил Чолаков обеща хлад.

ЗА БЕЛОКОПИТОВО, АМАЗОНСКИТЕ ИНДИАНЦИ И

 Тия дни у социалните мрежи и новините се напълни с някакъв транспортен възел. На Белокопитово. Рев, плюване, вайкане ...
Та се сетих за преди години. Един приятел ще пътува с бус до Италия. Кракът ми не бе стъпвал по далеч от Сърбия и Румъния. Ако съм искал, да пътувам с него, па може и некой лев да изкарам. Не мисля секунда. Да. Да. И пак да. И тръгваме. Обичам да пътувам. През Сърбия магистрала от край до край. Даже минава през центъра на Белград. През Хърватска същата магистрала продължава. През Словения пак. Газ, кафенце и газ. Не гледам табели, що всичко е ясно. В Италия сядам аз. Приятелят ми е навигатор. На 20- 30 километра от границата почва ужасът. Навигация нема. Магистрала до магистрала, магистрала под магистрала, път над магистрала, път под магистрала, път под път... Монтебелуно. Някъде след Тревизо. Под Алпите. Първо гледам табелите. Търся Тревизо. А не пише. Оня ми вика да карам. Карам като насън. Не знам где слизам, где се качвам и кво правя. Оня само казва от време на време, где да свия. После слизаме от магистралата. И приятелчето ми казва:
 - Стига си чел селищата! Карай по път номер Х!
 И карам по пътя. Кръгово след кръгово, понякога пропусна табелата за път Х, ама като завъртя още един, два пъти у кръговото, го хвана. После стигнахме. После се върнахме. На връщане не гледах табелите за селища. Гледах номерата на пътищата. И после винаги стигах там, где съм тръгнал. Що хората имат и пътища, и табели. Ама и умеят да четат табелите. Да умееш да четеш е най - важното.
 Та това ми беше мисълта. Белокопитовският пътен възел е пътен възел, като всеки пътен възел, у държава, где има пътни възли. И где има пътища. Явно тук не сме свикнали да караме по път. Още бродим по партизанските пътеки. Няма конфликтни точки, няма невъзможни посоки. Дали има конфликт на интереси и пари под масата, не е моя работа. Моя работа е да карам и да чета табелите. И ги чета, що не съм амазонски индианец, а българин. При това живея и у Европа. У България. И не рева на умрело винаги,  когато у тая държава се направи нещо читаво, та даже и Борисов да го открива. И не рева когото пропусна табелата. Завъртам няколко пъти и пак напред.
 ПП. От Венеция до Тревизо има пет пъти повече проститутчици, отколкото има в България. И по убави и разноцветни. А има, що имат пътища, табели и не реват, когато пътуват по магистралата в две ленти. С 80. Броня до броня. Що виждат, че отстрани се правят още три ленти.

КОГАТО СТАНЕ ХЛАДНО И МИСЛИТЕ СЕ ВЪРНАТ.

 Тия дни бе голяма жега. Толкова голяма,че всяка мисъл отлиташе, преди да я уловя. Сега полъхва нощен хлад, и те се връщат една по една. Първо се появи една скромна. Аз съм невероятно скромен човек. Толкова скромен, че съм най - скромния човек на света. После се появи друга. Щом съм най - скромния човек на света, а скромността краси човека, явно съм и най - красивият. Гледам се у огледалото, верно е. После дойде третата. Щом на база първата мисъл, стигнах до втората, съм и най - умният. Ама нали трябва доказателство. Хората обикновено се правят на умни. Аз пък правя точно обратното. Показвам им, колко са тъпи. А щом показвам на умните, че са тъпи, значи третото е верно.
 И търся пример, та да докажа четвъртото. Демек, че третото е вярно. И слушам по новините, че у България има стотици хиляди тонове злато. И те ти нова мисъл. Некои, где се правят на умни, хвалят Тодор Живков. Бил умен. Много умен. Па като е бил толкова умен, за къв е правил заводи и е карал бабичките да копат кукуруза!? Да е копал злато. И земята беше негова, и хората, па даже и с Хрусчов и Брежнев беха приятели. Ако ние не смогваме, щеше да пратят половин СССР да копа с нас. А тя ква стана!?! Хрусчов не копа, а ни прибра златото наготово. Да ни не фалира. Поне после да бехме копали, та да не затънеме у блатото и да го пенсионират на десети. Ама не. Значи е тъп.
 Тъпи са и всички управници, где ни управляват и са ни управлявали. Що не копаме злато? Един Сидеров от време на време се сети, ама не казва да копаме, а казва, да не даваме, на едни други да копат. А кво му требва на човек, та да копа злато. Кирка, лопата и корито. И тояга. Най - вече тояга. Та да може да брулим по ушите тия, где тия, где се правят на умни, избират за управници. После ич може да нема нужда от кирки, лопати и корита. Златото направо ще потече... Като у
" Хиперболидът на инженер Гарин".

ЗА ВЕЛИЧИЕТО НА БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ И КОФАТА С ВИНО.. и некои други неща.

 Това е една истинска история от славните бригадирски времена. Есен. На бригада сме в консервната фабрика у Свищов. Общежития и квартири пустеят, а ние спим в едни бараки по 50-100 човека, заградени с ограда. Нема где да заздравиш дружбата с некоя колежка. Работи се на поточна линия. На норма. От време на време ходим да берем кукуруз, грозде и домати, що социалистическото суперземеделие не може да ги обере. А комбайни нема. Та на думата.
 Строили са ни една вечер като овце и ни четат конско. Никой не слуша, ама ония не спират. Командирите. Най - големите строители на социализма. И чувам.
 - Напускате района на бригадата без разрешение.
 Аз от строя:
 - Е па с разрешение не може да го напускаме, що не разрешавате.
 Гробна тишина, после оня продължава:
 - Постоянно взимате болнични.
 Аз.
 - Е па взимаме. Тежко болни сме. Оня ден брахме грозде у снега.
 Гробна тишина, а оня продължава.
 - Пиете алкохол.
 Докато кажа, че пием и вода, па и некой компот, един от командния състав, промъкнал се зад мен като партизанин у мандра, ме лови за гушата и право у щабната барака. Пишат заповед за изгонване от бригада. Не изпълнявам норми, а работим на поточна линия. Как става това, не знам. Бегам от района на бригадата, пия и развалям морала на девойките. А изгонване от бригада, тогава значеше изгонване от института.
 На другия ден съм при зам. - ректора по учебните въпроси. Преди това съм минал при вузовския секретар на комсомола. Селски ми е. Спокоен съм, че нема да ме изгонят, ама никой не знае. Оня бие по масата, крещи, изкарва ме терорист, фашист, и кво се сетите. После поглежда у часовника и казва:
 - Сега е десет часа. Хващаш рейса и отиваш в Горна Студена! Сега само те местим, а не те гоним. И в единадесет да ми докладват, че си на полето и береш домати!
 В 11 часа съм у селото. На площада. Нема кьорав човек. Нема кого да питам, где се берат домати. Ама гледам, че отварят кръчмата и седам. Там съм израсъл. У кръчмата. Кой ме познова, знае. Обичам миризмата на тютюн, ром, мастика и идилията там. И си поръчвам един слънчев. После още един. После още еден и още един. После си поръчвам наденица. Друго нема. С "Гъмза". Друго нема. Хапвам, пия втора бутилка и рейса с бригадирите идва. Тъкмо плащам, и към мен идва един възрастен човек от селото. И ми казва:
 - Ей, момче, напълни ми душата. Много убаво пиеш, много пиеш, ама и много се държиш.
 После се настанявам, а вечерта съм пак в кръчмата. Сме. Приятели много. И оня човек идва, и ме вика отвън. После сме в тях. Пълни една кофа с току що прекипяло вино и ми я дава. Ама да му я върна. Като се изпразни. Да почерпя.
 После кръчмата е зарязана, седим на площада, отпиваме и говорим. Некой колега и колежка се награбят по социалистически. Тогава имахме здрав морал. Не като сега. Абе въобще, имаше доста здрави неща. Некой дрънка с китара. После идват едни от селото. Наливам и на тях. Има и една бременна. Съпругът И започва да се заяжда по селски с мен. Казвам спокойно:
 - Остави ме бе, братче! Вчера ме изгониха от бригада. Не искам да ме изгонят от тая още утре!
 Оня се ежи като петел. Аз пак:
 -Недей бе човече! Ако искаш, ще те бия като свърши бригадата.
 Оня полита към мен, а аз съм с ръце в джобовете. Да се не изкуша. И замахва. И е на земята. Един колега, где е зад мен, го нокаутира. Същия после стана полицай. Току що го питах, у кое село беше това.
 На другия ден съм в щаба на бригадата. Ама селският щаб. Що съм  пребил оня. А аз така и не си извадих ръцете от джобовете. Размина ми се. Командирът ми беше приятел.

ЕПОХАЛЕН НАУЧЕН ТРУД ЗА ЖЕГАТА, СПАСЯВАНЕТО И ПРАВЕНЕТО НА БЕБЕТА У ЖЕГАТА.

 Днешната наука разделя жегата на два основни типа.
 1.Естествена жега.
 2.Изкуствена жега.
 Изкуствената жега се раздела на няколко подтипа.
 1. Жега от климатик, печка или пожар.
 2. Жега от препиване.
 3. Жега от зор.
 Тук няма да се спирам на изкуствената жега, що тя зависи от нас. Ще се спра на естествената. Тя също се разделя на няколко подвида.
 1.Слънчева жега. Тази жега се дължи на прякото слънчево греене, при което слънчевият вятър прониква в главите, разтапяйки мозъка ви. И тъй като нищо не може да го спре, отнася голяма част от него сред звездите, където го поглъщат черните дупки. Някои хора не бива да се притесняват от това, що у главите си имат вакум. А вакум нема как да бъде отнесен.
 2. Облачна жега. Тази жега е по- страшна от първата. Тя остава затворена между облаците и земята, и няма къде да отиде. Затова напада цялото ви тяло. Ако имате мозък, първо атакува него. После ви разтапя като восък и се стичате в напуканата земя. И отивате не сред звездите, а  при дяволите. А там е по - страшна жега.
 3. Дъждовна жега. По страшна от втората. Не стига, че е затворена между облаците и земята, ама върхеу нея се излива вода, която кипи, изпарява се и влажността на въздуха става 1769%. Тогава се сварявате и вие, и мозъкът ви и даже джапанките. И се изпарявате. Ставате облак, отгоре ви напича слънцето, падате като дъжд и пак се изпарявате. Ужасът е пълен.
 4. Нощна жега. Най - страшната. Не стига, че слънцето е пекло цял ден, а изгрява и луната. Некои учени лъжат, че не излъчва топлина. Идиоти. Тя свети над цялата земя, не излъчва, а една улична лампа свети на нея си , а топли като ядрен реактор. Топлина излъчва и асфалта, тревата, реката, звездите, небето.... Прибираш се, а климатикът изгорел. Вадиш от хладилника динята с мастика и вечеряш. И идва съседката, та да те нагледа, да не си умрел у жегата. И И става лошо от жега. Ти се сещаш, че си чел нещо за хладни чаршафи и я носиш до одъра, та да я спасиш. А чаршафите като току що изгладени с ютия. Ама нали си спасител, требва да спасяваш. И почваш спасяването А пот се лее като из ведро. Косми лепнат. Плъзгаш се, ама сутринта си си изрезал ноктите на краката, и не моеш се запънеш. И от зор умираш. Гарантирано. Ако не вервате, проверете статистиката. Най - много народ мре у жегите и у одъра. И през януари, февруари и март се раждат най - малко деца. Трябва да си Супермен, ако направиш бебе у жегата.
 Това е най - същественото за жегите. Ако тия дни не умра от жега, ще довърша епохалния си труд.

КРИТИКА НА МАРКС. ИЛИ КАК МАРКСИСТИТЕ СЪСИПАХА ТРУДА МУ.

 Чета разни неща по разни сайтове и се чудя, що се не чудя. И се сетих за Маркс. Същия оня Маркс, где го дописа Ленин и где го учехме по университети, партийни събрания и сбирки на чавдарчета, пионерчета и комсомолки и комсомолци. Та същият този Маркс бе споменал нещо за база и надстройка. То май на базата и надстройката се крепеше целият му труд. Другото бе попреписал от Смит, Рикардо  и кого ли не. Ленин го дописа от Мор. От Томас Мор, ама докара у Русия истински мор.
Та общо взето там пишеше, че базата определя надстройката. Базата е икономиката. Надстройката са обществените отношения /управление, съд, морал, етика и кво се сетите. даже и любовните ви отношения със съседката./. Мисля, че дотук е ясно. Базата определяше надстройката, надстройката се грижеше базата да се грижи за надстройката. И не я съсипваше, що без база надстройка нема. Ако на някого не е ясно да пита.
 После при некои дойде социализмът и си ба мамата. Надстройката прибра базата и се почна един хаос, где го нема никъде. Сляха се и стана квато стана. Обществените отношения почнаха да се определят от надстройката, щото нейна бе и базата. Най - просто да ви го обясня. Ако си у надстройката, може да прескачаш до съседката. Ако не си, трябва да имаш здраво социалистическо семейство. А когато надстройката не бе определена от базата, а бе слязла от балкана, където преди това е крала сирене и кашкавал от базите на базата, успя да съсипе базата за 45 години. Поняли! Дотук марксистите съсипаха политикономията на Маркс.
 После социализмът си отиде. На книга. Ама останаха социалистическите отношения. Демек, не се знае где е базата и где е надстройката, ама се знае где е съседката. Надстройката си остава,създава база, тая база създава надстройка според това, какво ще и каже надстройката. Дотук мисля, че нема човек, где не ме е  разбрал.
 А ако има човек, где пак не е разбрал, ще дам един пример, где ще му светне като бел ден. Примерът е конкретен, ама е обобщение на това где става в България. Затова тъпчем на едно място и вече дишаме прахта на Албания. И не ви е виновна демокрацията, а социализмът, где сля база и надстройка. Ето примера.
 Синът на надстройката Георги Първанов купи база /хотел/ за неколко милиона. С кредит от базата /банката/ на надстройката. Демек, надстройката си купи базата с пари от базата, где я прибра едно време.Сетете се сега, кой кво си купи за 25 години и ще сте вече прозрели антимарксизма на марксист - ленинист - социалистите!
 После бегайте на Бузлуджа, та та ви се смеят от трибуната.
 ПП. Сетете се, кво си купихте Вие, децата Ви и как взехте кредит за пералня!

ИСКАМ СИ СОЦИАЛИЗъМА!

 Днес на Бузлуджа се събра сума ти народ. Впечатли ме един плакат, а не двамата умрели. "Искаме си социализма.". Тия, где помним социализма, сме на ред да мрем. Нема лошо. Хубаво е, когато има ред. Ама от къв зор си искаме социализма. Не е ли по хубаво, да вдигнем плакат, " Искаме да сме с 30 години по - млади!".
С " Искаме си социализма." има опасност, тия, где го не помнят, да го поискат и те. А когато много хора искат едно и също, то може и да се случи. А като се случи, ще стане весело.
 Първо ще изчезнат телефоните. За телефон ще чакате 10 -15 години. После ще почнат да ви спират тока, що е евтин и нема. За кола ще чакате десетина години, за месо една седмица, за апартамент 176 години, а за да излезете в чужбина цяла вечност. За софжителство ще чакате любовта на живота си. От София. Ще се редите на опашки за телевизори, бира и банани... За банани два пъти у годината. Що са внос второ направление. И нема. За хубава книга не може да се доредите. За море ще сбирате пари 3 месеца. Евтиния, немане и опашки. Това е социализма. Немане, немане, евтиния и опашки.
 Та не е лошо, да сменим плаката. И току виж, младостта се върне. Ама без социализма. И тогава да си вземеш една кола втора ръка,па да тръгнеш! Атина, Рим, Париж, Мадрид ... Ако не ти се пътува, купи си от супермаркета кво си щеш, що има, и яж! Ако си на диета, си купи телевизор и гледай! Ще ти се отще ядене. Ако ти се живее у София, живей! Живей у Мюнхен, Лондон или Прага! Живей где щеш! Или бегай на море! На Черно море. Живей, ама и живей!
 Нема значение, че хлябът не е 15 стотинки. Има значение, че нема какво да те спре, за да живееш. Да живееш както ти щеш. А не да мреш на Бузлуджа.

А АКО ИСКАТЕ КНИГАТА МИ "КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА" МОЖЕ ДА Я ИМАТЕ АКО ЗВЪННЕТЕ НА ТЕЛ. 0886446795. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНОНОЩИЕТО. ЦЕНАТА Е 12 ЛЕВА. ЗА 47 РАЗКАЗЧЕТА И ИСТОРИИ, СЪБРАНИ НА 150 СТРАНИЦИ.

ПРИКАЗКА ЗА ЕДИН ПАЯК.

 Имало едно време един паяк. Отначало бил най - обикновен паяк, ама после станал политик. После мухите, где хващал в паяжината почнали да му се струват малки, паяжината малка, другите паяци малки... Абе, въобще всичко вече му се струвало малко. Даже росата вече не утолявала жаждата му. После вече не правел паяжини, а обикалял чуждите паяжини и обирал едрите мухи. Ама после и това му се видяло малко. И един ден заявил, че да управлява паяци, да яде мухи и да пие роса, е вече много под възможностите му. А после тръгнал.
 Вървял, вървял и стигнал до един язовир. До язовира имало въдици. Паякът не знаел, че това е язовир и че това са въдици, що не бил виждал никога досега. Покатерил се по едната пръчка и погледнал отвисоко. Истински се зарадвал на водата. Можел да пие до насита. Язовир е това, не е капка роса. После видял, че от върха на пръчката към водата с спускала някаква нишка. Явно паяжина на друг паяк. Когато се загледал, видял, че във водата летят огромни мухи. Точно за него. Не знаел, че това са риби, и не летят, а плуват. И почнал да плете паяжина. Единия край хващал за нишката, другия за пръчката. Щом преди него някой е плел нишка до водата, явно е имало за какво. Плел два дни, изплел я, а после зачакал някоя риба да излети от водата. Ама рибите си летели под паяжината и той огладнявал от ден на ден. Мухите, где се заплитали не поглеждал.
 И когато вече от лакомия щял да умре от глад, паяжината затреперила. Някъде в края на нишката имало нещо. Голямо. Паякът се разтичал по паяжината и развикал. После дошъл някакъв човек, взел пръчката и затеглил. Накрая една голяма риба се запремятала в тревата. Паякът стоял на върха на пръчката и го било малко страх да я захапе, що рибата била голяма. И докато чакал и се чудел, какво да прави, човекът взел рибата и я понесъл. Това вече било прекалено. Да уловиш нещо сам, и да ти го вземат. Възмутен, паякът скочил на врата на човека и го захапал.
 После човекът се пляснал по врата. После погледнал петното на ръката си и изпсувал.