КОГАТО СТАНЕ ХЛАДНО И МИСЛИТЕ СЕ ВЪРНАТ.

 Тия дни бе голяма жега. Толкова голяма,че всяка мисъл отлиташе, преди да я уловя. Сега полъхва нощен хлад, и те се връщат една по една. Първо се появи една скромна. Аз съм невероятно скромен човек. Толкова скромен, че съм най - скромния човек на света. После се появи друга. Щом съм най - скромния човек на света, а скромността краси човека, явно съм и най - красивият. Гледам се у огледалото, верно е. После дойде третата. Щом на база първата мисъл, стигнах до втората, съм и най - умният. Ама нали трябва доказателство. Хората обикновено се правят на умни. Аз пък правя точно обратното. Показвам им, колко са тъпи. А щом показвам на умните, че са тъпи, значи третото е верно.
 И търся пример, та да докажа четвъртото. Демек, че третото е вярно. И слушам по новините, че у България има стотици хиляди тонове злато. И те ти нова мисъл. Некои, где се правят на умни, хвалят Тодор Живков. Бил умен. Много умен. Па като е бил толкова умен, за къв е правил заводи и е карал бабичките да копат кукуруза!? Да е копал злато. И земята беше негова, и хората, па даже и с Хрусчов и Брежнев беха приятели. Ако ние не смогваме, щеше да пратят половин СССР да копа с нас. А тя ква стана!?! Хрусчов не копа, а ни прибра златото наготово. Да ни не фалира. Поне после да бехме копали, та да не затънеме у блатото и да го пенсионират на десети. Ама не. Значи е тъп.
 Тъпи са и всички управници, где ни управляват и са ни управлявали. Що не копаме злато? Един Сидеров от време на време се сети, ама не казва да копаме, а казва, да не даваме, на едни други да копат. А кво му требва на човек, та да копа злато. Кирка, лопата и корито. И тояга. Най - вече тояга. Та да може да брулим по ушите тия, где тия, где се правят на умни, избират за управници. После ич може да нема нужда от кирки, лопати и корита. Златото направо ще потече... Като у
" Хиперболидът на инженер Гарин".