УДАВЕНА МЕЧТА.

 Безлунна звездна нощ прегръщаше плажа,прибоя и морето.Тя и той лежаха по гръб и бризът ги галеше.
 -За какво мечтаеш?-попита тя и полегна на лакътя си,търсейки звезди в очите му.
 -Не мечтая.-каза той.
 -Лъжеш.
 -Не лъжа.Просто гледам мрака.
 -И само това ли!?
 -И слушам звездите.Чуй ги! -каза той.
 -Аз чувам прибоя. Звезди не говорят. Тях просто ги виждаш.-каза тя.
 Една вълна се разби и те усетиха хладни пръски по тях.Тя се притисна към него и каза:
 -Чувам сърцето ти.
 -Това ми е пулса.Сърцето не може да чуеш.Там нещата са сложни.
 После пак гледаха звездите.Тя ги виждаше.Той ги чуваше.Допълваха се съвършено. Или бяха съвършено различни.
 -За какво мечтаеш?-попита тя.
 -Да те прегърна.-каза той.
 -Прегърни ме! Аз мечтая за същото.
 -Не искам. После няма да имаме мечта.
 -Ще имаме други.-каза тя.
 Той я прегърна. После гледаха звездите.Той не ги чуваше.Чу нея:
 -Ела с мен до водата! Не мога да плувам.
 -Защо!-попита той.
 -Защото вече имам друга мечта.
 -Аз все още нямам.Твоята каква е?
 -Да вляза в морето и да се изкъпя. Дупето ми се напълни с пясък. -каза тя и нагази предпазливо в морето.
 Той я гледаше как изчезва в мрака и пак се размечта... После тя излезе от водата... 
 Мечтата му не се сбъдна.