ПРИКАЗКА ЗА ЕДИН ПАЯК.

 Имало едно време един паяк. Отначало бил най - обикновен паяк, ама после станал политик. После мухите, где хващал в паяжината почнали да му се струват малки, паяжината малка, другите паяци малки... Абе, въобще всичко вече му се струвало малко. Даже росата вече не утолявала жаждата му. После вече не правел паяжини, а обикалял чуждите паяжини и обирал едрите мухи. Ама после и това му се видяло малко. И един ден заявил, че да управлява паяци, да яде мухи и да пие роса, е вече много под възможностите му. А после тръгнал.
 Вървял, вървял и стигнал до един язовир. До язовира имало въдици. Паякът не знаел, че това е язовир и че това са въдици, що не бил виждал никога досега. Покатерил се по едната пръчка и погледнал отвисоко. Истински се зарадвал на водата. Можел да пие до насита. Язовир е това, не е капка роса. После видял, че от върха на пръчката към водата с спускала някаква нишка. Явно паяжина на друг паяк. Когато се загледал, видял, че във водата летят огромни мухи. Точно за него. Не знаел, че това са риби, и не летят, а плуват. И почнал да плете паяжина. Единия край хващал за нишката, другия за пръчката. Щом преди него някой е плел нишка до водата, явно е имало за какво. Плел два дни, изплел я, а после зачакал някоя риба да излети от водата. Ама рибите си летели под паяжината и той огладнявал от ден на ден. Мухите, где се заплитали не поглеждал.
 И когато вече от лакомия щял да умре от глад, паяжината затреперила. Някъде в края на нишката имало нещо. Голямо. Паякът се разтичал по паяжината и развикал. После дошъл някакъв човек, взел пръчката и затеглил. Накрая една голяма риба се запремятала в тревата. Паякът стоял на върха на пръчката и го било малко страх да я захапе, що рибата била голяма. И докато чакал и се чудел, какво да прави, човекът взел рибата и я понесъл. Това вече било прекалено. Да уловиш нещо сам, и да ти го вземат. Възмутен, паякът скочил на врата на човека и го захапал.
 После човекът се пляснал по врата. После погледнал петното на ръката си и изпсувал.