Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 7 август 2015 г.

ЗА БЕЛОКОПИТОВО, АМАЗОНСКИТЕ ИНДИАНЦИ И

 Тия дни у социалните мрежи и новините се напълни с някакъв транспортен възел. На Белокопитово. Рев, плюване, вайкане ...
Та се сетих за преди години. Един приятел ще пътува с бус до Италия. Кракът ми не бе стъпвал по далеч от Сърбия и Румъния. Ако съм искал, да пътувам с него, па може и некой лев да изкарам. Не мисля секунда. Да. Да. И пак да. И тръгваме. Обичам да пътувам. През Сърбия магистрала от край до край. Даже минава през центъра на Белград. През Хърватска същата магистрала продължава. През Словения пак. Газ, кафенце и газ. Не гледам табели, що всичко е ясно. В Италия сядам аз. Приятелят ми е навигатор. На 20- 30 километра от границата почва ужасът. Навигация нема. Магистрала до магистрала, магистрала под магистрала, път над магистрала, път под магистрала, път под път... Монтебелуно. Някъде след Тревизо. Под Алпите. Първо гледам табелите. Търся Тревизо. А не пише. Оня ми вика да карам. Карам като насън. Не знам где слизам, где се качвам и кво правя. Оня само казва от време на време, где да свия. После слизаме от магистралата. И приятелчето ми казва:
 - Стига си чел селищата! Карай по път номер Х!
 И карам по пътя. Кръгово след кръгово, понякога пропусна табелата за път Х, ама като завъртя още един, два пъти у кръговото, го хвана. После стигнахме. После се върнахме. На връщане не гледах табелите за селища. Гледах номерата на пътищата. И после винаги стигах там, где съм тръгнал. Що хората имат и пътища, и табели. Ама и умеят да четат табелите. Да умееш да четеш е най - важното.
 Та това ми беше мисълта. Белокопитовският пътен възел е пътен възел, като всеки пътен възел, у държава, где има пътни възли. И где има пътища. Явно тук не сме свикнали да караме по път. Още бродим по партизанските пътеки. Няма конфликтни точки, няма невъзможни посоки. Дали има конфликт на интереси и пари под масата, не е моя работа. Моя работа е да карам и да чета табелите. И ги чета, що не съм амазонски индианец, а българин. При това живея и у Европа. У България. И не рева на умрело винаги,  когато у тая държава се направи нещо читаво, та даже и Борисов да го открива. И не рева когото пропусна табелата. Завъртам няколко пъти и пак напред.
 ПП. От Венеция до Тревизо има пет пъти повече проститутчици, отколкото има в България. И по убави и разноцветни. А има, що имат пътища, табели и не реват, когато пътуват по магистралата в две ленти. С 80. Броня до броня. Що виждат, че отстрани се правят още три ленти.

3 коментара:

  1. Вие хубаво карате и четете, сега си представете че зад вас кара манго(дето си е купил книжка и не може да чете) ще ви направи ритнат отзад! Къде сте виждали изход от магистрала от ляво? Вие май си пишете ей-така, да се намирате на работа.! Дори кимането ни с глава тук е наопаки, защо пътят да не е нали трябва да сме различни ! Оставете ги ония там от другите държави те са глупави не разбират.Всеки минал от там плюе, Вие не, що ли . . ?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За изхода у лево, си има отделна лента и табелка- та пак опираме до четенето .Ма некои мразат да четат . Почва да ги боли задочието .

      Изтриване
  2. Деда вага е обяснил, що плюят. Що са индианци.

    ОтговорИзтриване