Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

сряда, 15 април 2015 г.

ЗА ХОРХЕ, ПАУЛУ И ЖОРЖИ. И ЗА УМНИТЕ И ТЪПИТЕ.

 Явно нещо пропускам. Накъдето се обърна, Хорхе Букай и Паулу Коелю. Цитати, реклами, хвалби, мъдрости.... Само като се обърна към моята библиотека, ги нема. Нема и да ги има. Не им разбирам мъдростите. Или са прекалено плитки, или са прекалено дълбоки, ама изглеждат плитки, или са плитки, а изглеждат дълбоки.
Историята ми е позната. В библиотеката си имам десетина книжки.
 Първата е " Древногръцки митове и легенди". В нея е събран светът ми като дете. До нея са една за Алиса, една за един принц и лисица, една за един мечо Пух и  една за една русалка и една снежна кралица.
 В библиотеката ми няма " Под игото". Няма я, защото няма по тъп роман от него. И досега се чудя, що се изучава в училище. Сега се сетих. Дедо Вазов е бил министър на образованието. Нема да изучаваме Чудомир, я? В библиотеката ми стоят Димов и Талев. До тях Валери Петров и Радичков. И Йовков. И Елин Пелин. И Хайтов. ... До главата ми е Чудомир.
 На лавиците няма нито една руска книга. Няма и да има. Тургенев, Толстой и Достоевски нямат място там. В библиотеката трябва светлина. Те са тъмнината и отчаянието на света. Най-черното в душите на хората. Безнадеждност и примирение. И безкрайна печал.
 Там стаи една книжка за Том и Хък. Стои и Мелвил с белия кит. Трудна книга, ама я оставих. Май що и аз гоня един бял кит. Стои и Ницше. Стои и една за един Майор Майор Майор где е майор, що е Майор Майор. И за един, где му е студено и си държи червата в ръце. И за един, где го свалят над Средиземно море, а той стига със сал до Швеция. Що има план. И една  за един, где пикае тежка вода. А у двете, Йосарян не иска да го убият. А курвата на Нейтли иска. Има и една за Куджо. И една за томичукалата, где чукат на вратата. И Хемингуей бие камбана. Под снеговете на Килиманджаро. Чуват я един старец и морето, до островите на течението. И Джек. Джек, май беше от Лондон. Великата северно - южна одисея на Белия зъб, за парче месо...
 Имам и още неколко. Такива, за по простоват човек.
 Стои една и на Жоржи Амаду. За урок. Никога да не чета книги от прехвалени южноамериканци, где ги четат умните хора. Поне да ги не чета, докато съм още тъп.

Р. Антов




4 коментара:

  1. Добре е,че си го осъзнал.Нямаш представа,колко си прав.Да,ТЪП СИ!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. стефче, теб май не ти хареса, че дедото нема руски книги на лавицата. за идиоти като вас, всичко руско е велико. никога няма да осъзнаете, че у русия няма нищо по - вилико от водката.

      Изтриване
  2. Прекрасно ! Все едно аз съм го писал ! Браво !

    ОтговорИзтриване
  3. От Новобранката: Браво Роси, голем си!

    ОтговорИзтриване