После ровя и попадам на следващата снимка. Със сестра ми сме. Още не съм тръгнал на училище. Сигурно някой ще се смее, но в сравнение с повечето си приятели бяхме добре облечени. Тук сме малко неглиже. Панталоните ми са явно от лани. Пуловерът го е изплела баба ми. Вълнен. Вълната е от наще овце. За тях косим сено по тилилейските поляни, що хубавите са у ДЗСто. Пуловерите бяха кът. Парите също са били кът. Баба работеше в стопанството за два лева на ден. Дядо работеше в дърводелския цех. Пак за два лева. Баща ми работеше като крояч в шивашкото предприятие, а мама ковеше касети в дърводелския цех. Нощем баща ми шиеше панталони. Страхотен шивач. Идваха хора от цялата околия, ама идваше и бирникът. Не му даваха да шие. За един панталон взимаше
2.50 лв.
Сега сметам и се чудя!?!? Кое бе, мама му стара, бе евтино?!? Китайските ми патъци ли? Или морето, где се трепеха цяла година, та да се почувстват хора поне десетина дни. Или колата за 6 600 лева, где я чакаха десет години. Сигурно е бил евтин телевизорът!? Пирин. За него не знам колко чакаха. Не знам и колко е струвал. На него гледах как Левски утрепа чорбата със 7:2.
Сетих се и друго. Колело ми купиха чак в пети клас. С връзки. Ски малко по- рано. Пак с връзки.
А баба ми стоеше през зимата без работа. Дядо и мама работеха у ледените халета. Шест дни у седмицата, за по 50 лева. Не на ден. На месец.
Та те това се сетих да ви кажа. И когато пишете глупости за евтинията се сетете, че най- евтин бе труда. За бирниците да не говорим.
Ай мола Ви се!
Та в заключение:
Бъдете умни! Не пожелавайте нещо, где ако ви стигне, ще ви се ще, да не сте го пожелавали!
РЕДАКТИРАНО.
ПП. Понеже ме обвиниха, че изопачавам числата тук ви давам справка за минималната работна заплата. Това са постановления на МС. Не са текезесарски приказки.
1989 01.07.1989 - 30.06.1990 140.00лв. ПМС № 97/1988 г.
1985 01.10.1985 - 30.06.1989 120.00лв. ПМС № 56/1985 г.
1984 01.09.1984 - 30.09.1985 110.00лв. ПМС № 16/1984 г.
1979 01.10.1979 - 31.08.1984 100.00лв. ПМС № 50/1979 г.
1973 01.06.1973 - 30.09.1979 80.00 лв ПМС № 6/1973 г.
1970 01.01.1970 - 31.05.1973 65.00лв. ПМС № 33/1969 г.
1968 01.01.1968 - 31.12.1969 60.00лв. ПМС № 63/1967 г.
1965 01.10.1966 - 31.11.1967 55.00лв. ПМС № 53/1965 г.
Намерих някъде надниците на мама ,след смяната на парите 1962 е работила норма и половина на полето за 69 стотинки. Най-високата заработка бе 81 стотинки. Тридесет дни месечно...Износвах дрехите на братовчедка ми, мама плетеше на машина ,занаят от преди социализма ,...Изкарах на стипендии училище,море и почивка видях на пионерски лагер.Започнах работа през 1974 на 80 лева.Стигнах до 130 през 1989,голям растеж бе после ,до 700000 ,големи пари с малко стойност.Станах милионер. И просяк,да искам от децата си издръжка...Жалба по младост е миналото.Но и настоящето не е розово,властващите имаха информацията ,ограбиха ни ,и продължават....Същите са,те винаги са същите ,дето плуват отгоре при всяка промяна на власт. Като помия и боклук над водата....
ОтговорИзтриванеСпомените ми са най вече след 1962г.,след втората обмяна на парите. 1-н хляб типов 1 кг.струваше 0.15лв.,билета за кино за деца и ученици беше 0.08лв.,кифла с мармалад 0.09лв.,баничка със сирене--0.12лв. .Ний учениците от гимназията бяхме с униформи и колани с катарама с емблемата на у-щето.Носехме фуражки с кокарда и къси козерки,всеки ученик имаше номерс емблема на десния ръкав.През зимата носехме шинели със сини кантове и доста широк маншет,където криехме малка “Арда“-8 цигари без филтър,наречена “кариочка“!На учителите сваляхме шапки,когато се разминавахме,имахме и вечерен час до 20ч. пез зимата и до 21 или 22ч.през лятото!
ИзтриванеПродължение.Гимназия учих до 9кл.,някак не ми харесваше и се преместих в техн.у-ще-ПТУ с три годишно обучение.Изучавах ел.техника и механика маш.чертане и др.техически знания плюс общообразователните предмети.Най добре беше в часовете по практика- шлосерство,металообработващи машини и ел.техника.Ходехме и в цеховете на заводи със същата цел.Включваха ни в производството.Беше весело и по някога доста комично...!Униформите ни бяха вече по-модерни.Прави курки като сака,имахме петлици със съответната емблема и звездички според курса.Бяхме със сини ризи и черни вратовръски ,а на празник с бели ризи!Най хубавото беше,че имахме коси разбира се прилично подстригани.Фуражките не бяха задължителни,но ги имаше за по особени случаи.Обути бяхме с черни гьонени половинки и тъмни чорапи,прав понталон с ръб.Общо взето,бяхме “шик“!По пазниците ходехме на манифестации,като предварително имахме строева подготовка като в казармата.Беше забавно!
ОтговорИзтриванеУчителите ни бяха по-вече приятели не много строги,но пак бяха учители на място!Имаше и по някой път наказания и намаляне на поведението за определен срок.Тогава те и остригваха за назидание.Имаше и такива неща....!
Продължавам със спомените за училищните години,когато вече бяхме юноши с наболи мустачки,а някои вече се бръснеха.Когато вече имахме “трепети“ и по реални представи за живота!Във втори и трети курс изучавахме вече подробно машините и тяхното приложение в практиката.Вече самостоятелно ги управлявахме и им правехме ремонти при нужда!Практиките бяха вече по дълги в цеховете на завода и бяхме прикрепени към съответни звена на производството.
ОтговорИзтриваневече завършвахме,предстоеше ни дипломна работа,изпит и бал.На бала вече с костюми и с някакакво по друго самочувствие,е не бяхме с дрехи на “Армани“или други световни марки.Бяхме скромно облечени но все пак със самочувствие!След бала ни разпеделяха на стаж! След стажа получихме и първите си заплати.Най после вече печелехме със собствения си труд!
предстоеше най трудната част.Испита за разряд.Теоритичен и практичен пред Държавна комисия!
Всичко отмина,имахме дипломата и квалификацията.Имахме “зелен светофар“ за живота.Предстоеше ни още едно задължение към Държавата.Предстоеше ни казарма,където щяхме да станем МЪЖЕ....!
страхотно разказваш. точно така е. в живота тогава имаше и хубави неща, ама що ме убеждават, че черното е бяло, не знам.
ОтговорИзтриванеМоята баба е работила в местното ТКЗС за дневна надница от 4ст.!!! За сравнение казваше, че тогава един кибрит е струвал 2ст. Като заключение: ако тогава хората са живяли добре е било НЕ благодарение на комунизма, а ВЪПРЕКИ комунизЪма!
ОтговорИзтриванеДа ви кажа честно, от миналото харесвам много неща! Най-много че бях млад. Момичетата бяха много красиви. Не пиеха и пушеха като днешните. Верно друсаха се, но само на креват.Работех и учех вечерно. Спортувах! Парашутизъм, безмоторно летене, спортна стрелба, джудо, планинарство, спортно ориентиране.Имах мотор-ИЖ. Никакъв алкохол! Дори бира.Заплатата ми беше 135 лева, но с 5 лева на ТЖ. От нея да съм ползвал не повече от 30 лева. Останалото давах на баща ми и майка ми. Да купят жилище, щото бяхме на квартира. По това време, много малко се говореше за комунизма. комунизма не говореше за себе си.Не знаехме нищо за лагери, за разстрели, за Народен съд, за ограбване.Даже и за кулаци не се чуваше нищо. Само стържещия глас на ТЖ от радиото дето вбесяваше. Дразнеше. А хората наоколо цъкаха само. Щото следващата петилетка ще е още по-тежка.Ама на нас младите не ни пукаше! Бяхме млади и безгрижни
ОтговорИзтриване