Автобиография 15

  После се местим при старите войници. Вече спим 50 човека у помещение. Топли го една печка. Температурата е постоянна. Около 5 градуса. Коланите са ни свалени още първата седмица. Традиция от неколко години. Новобранец не се гони. Преди е имало издевателства, и един набор е тръгнал срещу порядките. Но това е само у нашата батарея. Над нас са танкистите и кашиците. По цяла нощ провеждат занаятия. Новобранците превръщат шкафчетата в танкове и БТРи. Бръмчат и ги бутат. От време на време стрелят, като удрят по тях. Дежурният офицер мълчи. Така е по лесно. Войникът трябва да слуша. И да се образова.
 Образоването над нас се провежда и тихо. На новобранец се дава кибритена клечка, с която мери дължината и ширината на помещението. После смета квадратурата у клечки. Ако сбърка, се налага по канчето. Канчето винаги е главата му. Иначе нема издевателства. У великите армии, това е недопустимо.
  А у батареята имаме стар войник с белези по лицето. Преди неколко месеца старшината го е наказал да измие кенефите. Той мие и докладва. Старшината идва, всичко свети, ама той бърка и дупката, изважда ръката си намазана с говна и маже по лицето на момчето с думите:
 - Маже, другарю редник. Маже. 50 сантиметра надолу трябва да се мие.
  После войникът така се е мил, че смъкнал кожата от лицето си.
  Ама това са дреболии. Най-важното е, че имахме страхотни оръжия. Тогава видяхме и зенитните оръдия, где ще стреляме с тях по ракетите и самолетите на НАТО. Врагът дебнеше, но не знаеше какво го чака. А това бяха истински 57мм автоматични зенитни оръдия. Това, че бяха стреляли през втората световна война, бе подробност.
 Сутрин некои тичаха. Други се бехме натичали, и си доспивахме под леглата.
 После отивахме към столовата. С песен.
 „Изправи се гора от стомана!
Изправете се бойни дула!
Изправете се в гневна закана,
Към врага, който носи война!“
 А се говореше, че у яденето слагат бром.
 Да не сбъркаме дулата. И враговете.