КОГАТО СТАНЕ ХЛАДНО И МИСЛИТЕ СЕ ВЪРНАТ.

 Тия дни бе голяма жега. Толкова голяма,че всяка мисъл отлиташе, преди да я уловя. Сега полъхва нощен хлад, и те се връщат една по една. Първо се появи една скромна. Аз съм невероятно скромен човек. Толкова скромен, че съм най - скромния човек на света. После се появи друга. Щом съм най - скромния човек на света, а скромността краси човека, явно съм и най - красивият. Гледам се у огледалото, верно е. После дойде третата. Щом на база първата мисъл, стигнах до втората, съм и най - умният. Ама нали трябва доказателство. Хората обикновено се правят на умни. Аз пък правя точно обратното. Показвам им, колко са тъпи. А щом показвам на умните, че са тъпи, значи третото е верно.
 И търся пример, та да докажа четвъртото. Демек, че третото е вярно. И слушам по новините, че у България има стотици хиляди тонове злато. И те ти нова мисъл. Некои, где се правят на умни, хвалят Тодор Живков. Бил умен. Много умен. Па като е бил толкова умен, за къв е правил заводи и е карал бабичките да копат кукуруза!? Да е копал злато. И земята беше негова, и хората, па даже и с Хрусчов и Брежнев беха приятели. Ако ние не смогваме, щеше да пратят половин СССР да копа с нас. А тя ква стана!?! Хрусчов не копа, а ни прибра златото наготово. Да ни не фалира. Поне после да бехме копали, та да не затънеме у блатото и да го пенсионират на десети. Ама не. Значи е тъп.
 Тъпи са и всички управници, где ни управляват и са ни управлявали. Що не копаме злато? Един Сидеров от време на време се сети, ама не казва да копаме, а казва, да не даваме, на едни други да копат. А кво му требва на човек, та да копа злато. Кирка, лопата и корито. И тояга. Най - вече тояга. Та да може да брулим по ушите тия, где тия, где се правят на умни, избират за управници. После ич може да нема нужда от кирки, лопати и корита. Златото направо ще потече... Като у
" Хиперболидът на инженер Гарин".

ЗА ВЕЛИЧИЕТО НА БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ И КОФАТА С ВИНО.. и некои други неща.

 Това е една истинска история от славните бригадирски времена. Есен. На бригада сме в консервната фабрика у Свищов. Общежития и квартири пустеят, а ние спим в едни бараки по 50-100 човека, заградени с ограда. Нема где да заздравиш дружбата с некоя колежка. Работи се на поточна линия. На норма. От време на време ходим да берем кукуруз, грозде и домати, що социалистическото суперземеделие не може да ги обере. А комбайни нема. Та на думата.
 Строили са ни една вечер като овце и ни четат конско. Никой не слуша, ама ония не спират. Командирите. Най - големите строители на социализма. И чувам.
 - Напускате района на бригадата без разрешение.
 Аз от строя:
 - Е па с разрешение не може да го напускаме, що не разрешавате.
 Гробна тишина, после оня продължава:
 - Постоянно взимате болнични.
 Аз.
 - Е па взимаме. Тежко болни сме. Оня ден брахме грозде у снега.
 Гробна тишина, а оня продължава.
 - Пиете алкохол.
 Докато кажа, че пием и вода, па и некой компот, един от командния състав, промъкнал се зад мен като партизанин у мандра, ме лови за гушата и право у щабната барака. Пишат заповед за изгонване от бригада. Не изпълнявам норми, а работим на поточна линия. Как става това, не знам. Бегам от района на бригадата, пия и развалям морала на девойките. А изгонване от бригада, тогава значеше изгонване от института.
 На другия ден съм при зам. - ректора по учебните въпроси. Преди това съм минал при вузовския секретар на комсомола. Селски ми е. Спокоен съм, че нема да ме изгонят, ама никой не знае. Оня бие по масата, крещи, изкарва ме терорист, фашист, и кво се сетите. После поглежда у часовника и казва:
 - Сега е десет часа. Хващаш рейса и отиваш в Горна Студена! Сега само те местим, а не те гоним. И в единадесет да ми докладват, че си на полето и береш домати!
 В 11 часа съм у селото. На площада. Нема кьорав човек. Нема кого да питам, где се берат домати. Ама гледам, че отварят кръчмата и седам. Там съм израсъл. У кръчмата. Кой ме познова, знае. Обичам миризмата на тютюн, ром, мастика и идилията там. И си поръчвам един слънчев. После още един. После още еден и още един. После си поръчвам наденица. Друго нема. С "Гъмза". Друго нема. Хапвам, пия втора бутилка и рейса с бригадирите идва. Тъкмо плащам, и към мен идва един възрастен човек от селото. И ми казва:
 - Ей, момче, напълни ми душата. Много убаво пиеш, много пиеш, ама и много се държиш.
 После се настанявам, а вечерта съм пак в кръчмата. Сме. Приятели много. И оня човек идва, и ме вика отвън. После сме в тях. Пълни една кофа с току що прекипяло вино и ми я дава. Ама да му я върна. Като се изпразни. Да почерпя.
 После кръчмата е зарязана, седим на площада, отпиваме и говорим. Некой колега и колежка се награбят по социалистически. Тогава имахме здрав морал. Не като сега. Абе въобще, имаше доста здрави неща. Некой дрънка с китара. После идват едни от селото. Наливам и на тях. Има и една бременна. Съпругът И започва да се заяжда по селски с мен. Казвам спокойно:
 - Остави ме бе, братче! Вчера ме изгониха от бригада. Не искам да ме изгонят от тая още утре!
 Оня се ежи като петел. Аз пак:
 -Недей бе човече! Ако искаш, ще те бия като свърши бригадата.
 Оня полита към мен, а аз съм с ръце в джобовете. Да се не изкуша. И замахва. И е на земята. Един колега, где е зад мен, го нокаутира. Същия после стана полицай. Току що го питах, у кое село беше това.
 На другия ден съм в щаба на бригадата. Ама селският щаб. Що съм  пребил оня. А аз така и не си извадих ръцете от джобовете. Размина ми се. Командирът ми беше приятел.

ЕПОХАЛЕН НАУЧЕН ТРУД ЗА ЖЕГАТА, СПАСЯВАНЕТО И ПРАВЕНЕТО НА БЕБЕТА У ЖЕГАТА.

 Днешната наука разделя жегата на два основни типа.
 1.Естествена жега.
 2.Изкуствена жега.
 Изкуствената жега се раздела на няколко подтипа.
 1. Жега от климатик, печка или пожар.
 2. Жега от препиване.
 3. Жега от зор.
 Тук няма да се спирам на изкуствената жега, що тя зависи от нас. Ще се спра на естествената. Тя също се разделя на няколко подвида.
 1.Слънчева жега. Тази жега се дължи на прякото слънчево греене, при което слънчевият вятър прониква в главите, разтапяйки мозъка ви. И тъй като нищо не може да го спре, отнася голяма част от него сред звездите, където го поглъщат черните дупки. Някои хора не бива да се притесняват от това, що у главите си имат вакум. А вакум нема как да бъде отнесен.
 2. Облачна жега. Тази жега е по- страшна от първата. Тя остава затворена между облаците и земята, и няма къде да отиде. Затова напада цялото ви тяло. Ако имате мозък, първо атакува него. После ви разтапя като восък и се стичате в напуканата земя. И отивате не сред звездите, а  при дяволите. А там е по - страшна жега.
 3. Дъждовна жега. По страшна от втората. Не стига, че е затворена между облаците и земята, ама върхеу нея се излива вода, която кипи, изпарява се и влажността на въздуха става 1769%. Тогава се сварявате и вие, и мозъкът ви и даже джапанките. И се изпарявате. Ставате облак, отгоре ви напича слънцето, падате като дъжд и пак се изпарявате. Ужасът е пълен.
 4. Нощна жега. Най - страшната. Не стига, че слънцето е пекло цял ден, а изгрява и луната. Некои учени лъжат, че не излъчва топлина. Идиоти. Тя свети над цялата земя, не излъчва, а една улична лампа свети на нея си , а топли като ядрен реактор. Топлина излъчва и асфалта, тревата, реката, звездите, небето.... Прибираш се, а климатикът изгорел. Вадиш от хладилника динята с мастика и вечеряш. И идва съседката, та да те нагледа, да не си умрел у жегата. И И става лошо от жега. Ти се сещаш, че си чел нещо за хладни чаршафи и я носиш до одъра, та да я спасиш. А чаршафите като току що изгладени с ютия. Ама нали си спасител, требва да спасяваш. И почваш спасяването А пот се лее като из ведро. Косми лепнат. Плъзгаш се, ама сутринта си си изрезал ноктите на краката, и не моеш се запънеш. И от зор умираш. Гарантирано. Ако не вервате, проверете статистиката. Най - много народ мре у жегите и у одъра. И през януари, февруари и март се раждат най - малко деца. Трябва да си Супермен, ако направиш бебе у жегата.
 Това е най - същественото за жегите. Ако тия дни не умра от жега, ще довърша епохалния си труд.

КРИТИКА НА МАРКС. ИЛИ КАК МАРКСИСТИТЕ СЪСИПАХА ТРУДА МУ.

 Чета разни неща по разни сайтове и се чудя, що се не чудя. И се сетих за Маркс. Същия оня Маркс, где го дописа Ленин и где го учехме по университети, партийни събрания и сбирки на чавдарчета, пионерчета и комсомолки и комсомолци. Та същият този Маркс бе споменал нещо за база и надстройка. То май на базата и надстройката се крепеше целият му труд. Другото бе попреписал от Смит, Рикардо  и кого ли не. Ленин го дописа от Мор. От Томас Мор, ама докара у Русия истински мор.
Та общо взето там пишеше, че базата определя надстройката. Базата е икономиката. Надстройката са обществените отношения /управление, съд, морал, етика и кво се сетите. даже и любовните ви отношения със съседката./. Мисля, че дотук е ясно. Базата определяше надстройката, надстройката се грижеше базата да се грижи за надстройката. И не я съсипваше, що без база надстройка нема. Ако на някого не е ясно да пита.
 После при некои дойде социализмът и си ба мамата. Надстройката прибра базата и се почна един хаос, где го нема никъде. Сляха се и стана квато стана. Обществените отношения почнаха да се определят от надстройката, щото нейна бе и базата. Най - просто да ви го обясня. Ако си у надстройката, може да прескачаш до съседката. Ако не си, трябва да имаш здраво социалистическо семейство. А когато надстройката не бе определена от базата, а бе слязла от балкана, където преди това е крала сирене и кашкавал от базите на базата, успя да съсипе базата за 45 години. Поняли! Дотук марксистите съсипаха политикономията на Маркс.
 После социализмът си отиде. На книга. Ама останаха социалистическите отношения. Демек, не се знае где е базата и где е надстройката, ама се знае где е съседката. Надстройката си остава,създава база, тая база създава надстройка според това, какво ще и каже надстройката. Дотук мисля, че нема човек, где не ме е  разбрал.
 А ако има човек, где пак не е разбрал, ще дам един пример, где ще му светне като бел ден. Примерът е конкретен, ама е обобщение на това где става в България. Затова тъпчем на едно място и вече дишаме прахта на Албания. И не ви е виновна демокрацията, а социализмът, где сля база и надстройка. Ето примера.
 Синът на надстройката Георги Първанов купи база /хотел/ за неколко милиона. С кредит от базата /банката/ на надстройката. Демек, надстройката си купи базата с пари от базата, где я прибра едно време.Сетете се сега, кой кво си купи за 25 години и ще сте вече прозрели антимарксизма на марксист - ленинист - социалистите!
 После бегайте на Бузлуджа, та та ви се смеят от трибуната.
 ПП. Сетете се, кво си купихте Вие, децата Ви и как взехте кредит за пералня!

ИСКАМ СИ СОЦИАЛИЗъМА!

 Днес на Бузлуджа се събра сума ти народ. Впечатли ме един плакат, а не двамата умрели. "Искаме си социализма.". Тия, где помним социализма, сме на ред да мрем. Нема лошо. Хубаво е, когато има ред. Ама от къв зор си искаме социализма. Не е ли по хубаво, да вдигнем плакат, " Искаме да сме с 30 години по - млади!".
С " Искаме си социализма." има опасност, тия, где го не помнят, да го поискат и те. А когато много хора искат едно и също, то може и да се случи. А като се случи, ще стане весело.
 Първо ще изчезнат телефоните. За телефон ще чакате 10 -15 години. После ще почнат да ви спират тока, що е евтин и нема. За кола ще чакате десетина години, за месо една седмица, за апартамент 176 години, а за да излезете в чужбина цяла вечност. За софжителство ще чакате любовта на живота си. От София. Ще се редите на опашки за телевизори, бира и банани... За банани два пъти у годината. Що са внос второ направление. И нема. За хубава книга не може да се доредите. За море ще сбирате пари 3 месеца. Евтиния, немане и опашки. Това е социализма. Немане, немане, евтиния и опашки.
 Та не е лошо, да сменим плаката. И току виж, младостта се върне. Ама без социализма. И тогава да си вземеш една кола втора ръка,па да тръгнеш! Атина, Рим, Париж, Мадрид ... Ако не ти се пътува, купи си от супермаркета кво си щеш, що има, и яж! Ако си на диета, си купи телевизор и гледай! Ще ти се отще ядене. Ако ти се живее у София, живей! Живей у Мюнхен, Лондон или Прага! Живей где щеш! Или бегай на море! На Черно море. Живей, ама и живей!
 Нема значение, че хлябът не е 15 стотинки. Има значение, че нема какво да те спре, за да живееш. Да живееш както ти щеш. А не да мреш на Бузлуджа.

А АКО ИСКАТЕ КНИГАТА МИ "КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА" МОЖЕ ДА Я ИМАТЕ АКО ЗВЪННЕТЕ НА ТЕЛ. 0886446795. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ НА ДЕНОНОЩИЕТО. ЦЕНАТА Е 12 ЛЕВА. ЗА 47 РАЗКАЗЧЕТА И ИСТОРИИ, СЪБРАНИ НА 150 СТРАНИЦИ.

ПРИКАЗКА ЗА ЕДИН ПАЯК.

 Имало едно време един паяк. Отначало бил най - обикновен паяк, ама после станал политик. После мухите, где хващал в паяжината почнали да му се струват малки, паяжината малка, другите паяци малки... Абе, въобще всичко вече му се струвало малко. Даже росата вече не утолявала жаждата му. После вече не правел паяжини, а обикалял чуждите паяжини и обирал едрите мухи. Ама после и това му се видяло малко. И един ден заявил, че да управлява паяци, да яде мухи и да пие роса, е вече много под възможностите му. А после тръгнал.
 Вървял, вървял и стигнал до един язовир. До язовира имало въдици. Паякът не знаел, че това е язовир и че това са въдици, що не бил виждал никога досега. Покатерил се по едната пръчка и погледнал отвисоко. Истински се зарадвал на водата. Можел да пие до насита. Язовир е това, не е капка роса. После видял, че от върха на пръчката към водата с спускала някаква нишка. Явно паяжина на друг паяк. Когато се загледал, видял, че във водата летят огромни мухи. Точно за него. Не знаел, че това са риби, и не летят, а плуват. И почнал да плете паяжина. Единия край хващал за нишката, другия за пръчката. Щом преди него някой е плел нишка до водата, явно е имало за какво. Плел два дни, изплел я, а после зачакал някоя риба да излети от водата. Ама рибите си летели под паяжината и той огладнявал от ден на ден. Мухите, где се заплитали не поглеждал.
 И когато вече от лакомия щял да умре от глад, паяжината затреперила. Някъде в края на нишката имало нещо. Голямо. Паякът се разтичал по паяжината и развикал. После дошъл някакъв човек, взел пръчката и затеглил. Накрая една голяма риба се запремятала в тревата. Паякът стоял на върха на пръчката и го било малко страх да я захапе, що рибата била голяма. И докато чакал и се чудел, какво да прави, човекът взел рибата и я понесъл. Това вече било прекалено. Да уловиш нещо сам, и да ти го вземат. Възмутен, паякът скочил на врата на човека и го захапал.
 После човекът се пляснал по врата. После погледнал петното на ръката си и изпсувал.

ПИСМО ДО БОЙКО БОРИСОВ НОМЕР 4.

  Другарю Борисов,
  Днес прочетох едно писмо от Радан. Писмо от Америка. Възмутен съм до дъното на душата си. Някакъв реформатор пише писма. Кво дири у Америка? Там нема кво да реформира. Най - много да реформира некоя мургава проститутчица. Тук требват реформи. А Вие, вместо да вдигате олелия до бога, ги правите.
 Да започнем от магнолиите. Прекрасна снимка. Снимка послание. Като хипитата едно време. Мир. Искате мир и разбирателство в прекрасната ни родина. С всички. Даже ако трябва, в името на мира да свалите анцуга си и да се наведете. Леко. И да се хванете за палците. Това го правите в името на България, а не в името на властта.
 После всички се обърнаха против Вас. Обърнаха се и твоите. Тайно. Гласуват и спят. То не бяха конституция, референдуми и глупост след глупост. Добре, че ДКЕВР не е на ваше подчинение, що с увеличения ток за бизнеса, че го довърши. Вие 5 години не го довършихте. Първо Дянков и Фидосова, а сега знайни и незнайни Ваши съпартийци го морят, а той не мре и не мре. Но както и да е. До вчера.
 Вчера блесна Вашият гении. Тия идиоти, где Ви плюват, не могат да го проумеят с тъпите си глави. Изборът на Мая за омбудсман надмина гения на Путин, где изкупи акциите на руските предприятия от ръцете на колонизаторите на безценица. Друг е въпросът, че днес половината от тези предприятия са фалирали, а други ще фалират догодина.Ама на думата. С избора на Мая с един куршум утрепахте десетина заека. Тия не могат да разберат, какво наказание е това за нея. Колко пъти видяхте стария омбудсман по телевизията!? Мая след месец ще е изперкала. Тя стои повече време пред камерите, а не у парламента. За кого, за какво и къде ще мята руса грива!? За циганите или за паметника на съветската армия, чийто права ще защитава!?
 Поставихте на място реформаторите. Реформи ще правят, кретените. На Ваш гръб. Та да ви мразят людете.
 Показахте, че сте етнически и политически толерантен, прегръщайки се с бившата си партия, и с партията на Доган. Гърбом...
 Абе дълго и широко е да пиша. Гордея се с Вас. Така се гордеех, когато отказахте да хвърлите партийния си билет от БКП и напуснахте пожарната.
 Дерзайте другарю Борисов! Поколенията ще запомнят Вас, а не Радан и Местан. И без това вече Ви има в българската история. Децата вече учат за Вас. Вие сте редом до Ботев и Левски.
 ПП.Не Ботев Пловдив и Левски София.