САМО ДОБРИ НОВИНИ. 03.05. 2015. И НАЙ-ДОБРАТА НОВИНА.

 Днес е неделя. Новините са както вчера, оня ден и оная година. Само имената са други. Непал, Донбас, Ислямска държава.... Утрепани, самоутрепани и недотрепани. Насилие, природни бедствия и войни. Злоба и деградация. Търся добрата новина, но я нема. Накрая я откривам. От първи май е, но я има едва днес. Ако беше лоша, щеше да я има не на първи май, а още на 30 април. Ето я:
 Четирима младежи спасили 93 годишен старец. У село Усойка. Рискували са живота си и са угасили огъня. Ей тъй. Безплатно. Що са хора. Нема имена, нема ордени. Няма да ги награди нито патриархът, нито президентът. Ордените са за други. За тия, другите, где творят лошите новини. Ама от една добра новина следва друга добра новина. Не всичко е загубено у тая държава. Ще ни бъде. Въпреки силикона и чалгата. Все още има хора.
 После търся още добри новини. Намирам ги у новините за времето. В планините ще е прекрасно за разходки. Ама веднага друга. В планините ще духат ураганни ветрове. Зарязвам четенето, и тръгвам да търся добри новини. И ги намирам веднага.
 Навън времето е прекрасно. В далечината виждам заснежени върхове.
Пред съседния вход свири музика. Ще взимат булката. В двора на училището играят деца и се смеят Майки бутат колички с бебета и се смеят. Смее се момичето в кафето. Колите минават бавно по улицата и нито се блъскат, нито газят някого. Никой не стреля. По пейките в парка седят хора. Тичат деца. Някой сади в двора си цветя. Майка и баща водят за ръце прохождащата си щерка. Пия кафе и тръгвам да се прибирам, за да ви съобщя добрите новини. А пред кварталния магазин седи една хубава съседка. Нема начин. Ще се пие още едно кафе. Нали съм тръгнал да търся хубави новини. Ама последната хубава новина няма да ви я кажа. Току виж и невестата ми реши да попрегледа хубавите ми новини, и като я прочете, да тури край и на новините, и на новинаря.
 ПРИЯТЕН ДЕН!