НЕВЕРОЯТНО ПРОЗРЕНИЕ ЗА СВЕТА И МЕН.

 Събуждам се в неделя. Чувствам се някак странно. Правя кафе, сядам на терасата и се чудя, какво става. Светът отвън сякаш се е смалил. Планината е станала по-малка. Небето е станало по-малко. Хората по-малки. По-малки са и облаците и слънцето. И големите дървета са малки... Нещо се е случило с мен, но не знам какво. После, докото взимам душ, ме осенява прозрение.
 Чувствам се така от скромност. Станал съм най-скромният човк на света. Сещам се, че скромноста краси човека и докато се съм под душа, се поглеждам у огледалото. Верно е. Станал съм най-хубавия мъж на света. От много скромност. После, докото седя у фейса, ме осенява и друго прозрение. От скромност се поумнява. Май на света по умен от мен е само Паулу Коелю. Само той може да ръси по големи глупости от мен. Ама май не е. Досега не е казал нищо за свирките.
 После ме осенява най-великото прозрение.
Притежател на толкова скромност, не може да е човек. Тогава осъзнах, какъв несъвършен свят съм сътворил. Време е да го променя. Впрочем, вече почнах. Оня ден преместих Катманду с три метра и смалих Еверест с два сантиметра. Малко скромно начало, ама ще има продължение. После трябва да махна хората, животните и тревата. После ще махна земята, водата и светлината. А после ще се се рея у хаоса и тъмнината. Вечно. Сам. Най-скромния.