МУЛАТКАТА И ГОЛЯМАТА МЕЧТА.

 Лято. Слънцето е портокал от изток, плуващ в червено небе. Над водата се стеле лека мъгла и още по лек хлад. Въдиците са хвърлени още по тъмно и сега чакат. Това им е основното занимание. Да чакат. Понякога дочакват. Кафето ухае на безгрижие и белозъба мулатка. Иван пали цигара и отпива от аромата, притворил очи.:
 -Какво му трябва на човек?!
 -Щастие.-каза Миро.
 -Това сега какво е?-попита Иван.
 -Това е нищо. Обикновено бразилско кафе със цигара. Ще съм щастлив, когато хвана риба. Най-голямата риба.
 -Дано!-каза Иван и пак отпи.
 Лъхна ветрец и подгони мъглата. Тя побягна към слънцето, което вече бе станало истинско слънце, в истинско синьо небе. После мъглата стана на облак и тръгна нанякъде.Чу се жужене на пчела. Във водата, жив планински кристал, изпляска риба. Някъде запя чучулига. По поляната  пробяга закъснял заек...
 -Това е щастие. Да седиш и да не правиш нищо. И да не мечтаеш за нищо. И да не мислиш за нищо. И да не искаш нищо.Просто трябва да си щастлив. Не мисли за тая риба! Знаеш ли как мирише щастието?-попита Иван.
 -Не мисля! Щастието не мирише. Мечтая да хвана най-голямата риба.-каза Миро.
 И тогава едната въдица дочака. Огъна се и авансът изпищя. Иван не мръдна. Миро скочи и засече. Рибата бе там. На другия край. Най-голямата риба. Риба мечта. Тя теглеше към свободата, но Миро бе на другия край. Сега се бореха две мечти. Мечтата за свобода и мечтата за най-голямата риба. Рибата гонеше своята мечта, а Иван ловеше мечтата.
 След половин час рибата лежеше на поляната. Всяка нейна люспа беше дъга със слънце. Хиляда дъги, с хиляда слънца.
 -Пусни я!-каза Иван.
 -Никога.-каза  Миро.
 Кристалната вода до брега се бе размътила. Пчелата не жужеше. Чучулигата не пееше. Слънцето вече припичаше здраво. Рибата потръпна и дъгите изчезнаха. Остана  една голяма риба с хиляда големи люспи.
 Иван си наля още кафе и пак запали. Запали и Миро. Въдицата остана на брега. У водата вече нямаше голяма риба.
 -И сега какво! Що не ловиш!-каза Иван.
 -Какво?-попита Миро.
 -Друга риба.-каза Иван
 -Та аз улових най-голямата. Друга такава няма.-каза Миро.
 -Тогава сигурно си щастлив?-попита Иван.
 -Не съм. Няма ги пчелата и чучулигата. И водата е мътна.-каза Миро и погледна към поляната.
 Там лежеше уловена и мъртва мечта.
 После ловиха риба. Двамата. Стандартна риба.