ДОБРАТА НОВИНА. ГОРИ, ЛИВАДИ,ВОДКА, ГРИЖОВНИ НЕВЕСТИ И ПРЯСНА РИБА, ПОЛУСВАРЕНА В БАГАЖНИК.

 Цял ден дебнах добрата новина. Нема и нема. А денят е от тия, где ако нещо си наумиш, се случва. Весело и спорно ми е. А у новините мъка и мъка. И решавам да създам добрата новина. Да се напия. Обикновено напиванията ми се сбъдват във всякакви дни. И ми звъни приятел. Да говорим. Въпрос едно:
-Имаш ли още от мускатовата.
След положителен отговор въпрос две:
-А колата?
-Оставаш колата, а жената те прибира.
 Затова са приятелите. Приключвам работа набързо, и съм в тях. Пред къщата, в градинката. Салата от див чесън и изпотена от напрежение бутилка. И докато се чукаме /с чашите/ ме разпитва, как вчера съм се оправил със земя и гори. Никак. Едва се оправям с невестата, а кво остава за другото. За него има други хора. Давам скици и чакам некой лев.
 Той:
 -Колко?
 Аз:
 -Колко дадат.
 Той:
-Ти си луд.
 Аз:
-Що, ти колко взе досега?
 Той:
-Николко. А ти?
 Аз:
-И аз николко. Но от 20 години тъщата и майка ми взимат.
 Пием бавно и му обяснявам, че гората са реже от дървари. Ние с него не сме. Земя се оре с трактори. Ние немаме. Ливада се коси с косачка. Пак немаме. Не е съгласен с мен. Явно и тая година ще вземе николко. После ме прибират. Отбивам се в кварталното за цигари и добра новина. На масичката отвън са седнали петима човека. Виждал съм ги в квартала. Взимам си една двестаграмка и водичка и сядам. Флирт. На масата нарязани мезета. Един през друг ме канят да си взема. Подават ми вилица. Не ме познават, и аз не ги познавам. Взимам една маслина и добрите новини заваляват.
 Един черпи, що е взел аванс. Друг пенсия. На едно момче днес му е първия работен ден. Един със задоволство съобщава, че е изчукал еди коя си. Така и не разбираме коя, що вижда жена си и скача. Ама компанията не намалява, а се увеличава. Магазинът работи до осем, а магазинерката стои. И новините са добри. Един даже отказал работа. У Монтана!? Парите били малко. На двама идват невестите. Да ги прибират. Около масата става тясно. Ставам и правя място. Двестаграмките са свършили. Взимам една литрова и я оставям на масата. И си тръгвам. Да ви съобщя добрата новина.
 Не я търсете у телевизорите, а се огледайте!
 Прибирам се и сядам на терасата. С лаптопа, чашата и пиперосано прясно сирене. Овче. Ама нещо ме гложди. И се сещам. В багажника на колата имам риба. Сутринта бе жива. Тръгвам да я взема, ама колата я няма. Е па нема да я има. Нали я  оставих у другия край на града. Нема значения. Никога не заключвам багажника. Утре ще съм на риба. Пържен бобой и печен шаран. Май е по-добре. Нема да я чистя.