ДОБРАТА НОВИНА И ЕДНА ИСТОРИЯ ОТ МИНАЛОТО. И СНИМКА НА МИХАИЛ.

Тия дни при мен няма да има лоши новини. Само, че както ви обещах, преди всеки празник, ще ви припомням за Мишо. Същия, где го утрепахме у цеха за утилизация на мини у Горни Лом, заедно с още 14 човека. Мълчанието също убива. Убива и късата памет.
 Та добрата новина. Депутат от ДПС честити Великден на всички християни. Не повярвах на ушите си. И се сетих.
 Преди много години, братът на дядото на това момче, и на моя дядо, бяга от България. Тук му издават смъртна присъда. Що не обича БКП и КПСС. Около Великден, 1953 година дядо ми нощува при тъста си. През нощта чуват бръмчене на камиони. Облича се и изтичва до къщата, където живеят братята му, майка му и баща му. Къщата е заградена с войници. Отвътре се изнасят завивки, посуда и се носи рев. Мъжки и женски. Баща му е на легло. Единия му брат е на 15 години. Майка му тича да мъжа си, после до сина си в камиона. Дали са и право на избор. Избира между мъж и син. Накрая сяда при детето. Камионът тръгва. Никой не казва закъде.Докато минава през селото тук там се повдига някое перде. Улиците са пусти. Само няколко комунисти обикалят и следят, да не би некой да ги изпрати. Дядо и баба остават с баща му.
 Та дядото на Михаил ми е разказвал след години:
-След три дни пристигаме в едно турско село. Каменар. Русенско. Нямаме нищо за ядене. Отварят ни една къща и ни казват, че тук ще дочакаме старините си. Съсипани и гладни заспиваме. На сутринта дворът е пълен с хляб, сирене, яйца....Завити в кърпи и прехвърлени през нощта през оградата. Хората се страхуват, но помагат. Това се помни до гроб. После всички ни станаха приятели. Добри хора има навсякъде, независимо от религията. После комунистите ни научиха да мразим различните. Най-много хора са изтрепали нацисти, комунисти и ненормални религиозни водачи.....
 След години се прибират на село. Гробът на майка им е там. На баща им тук. Простили бяха на всички.
 Весели Празници!