СОЦЖИВОТ

Бе то с новият профил у фейсо, станах и нов човек. Връщам се назад у времето. У социализма. Прекрасни времена бяха.
Бех дете. Бех млад. Като дете не ми се налагаше да работя през лятото. Наще работеха и изкарваха пари. Всички работеха. И заплата взимаха. Ако мама спестяваше заплатата, а не я харчеше, щеше да си купим кола само с осемдесет спестени заплати. Ама я харчеше. Що у четвъртък на село докарваха кучешка радост и тя купуваше. Една заплата И стигаше за 25 кила салам. На баща ми заплатата стигаше за 30 кила. На баба стигаше за 10 кила салам. На дядо за 20 кила. Бях ти щастието. В къщата ни можеше да влизат по 85 кила салам.
После пораснах. Наще забогатяха. И със заплатите вече можеше да купят 86 кила салам. На мен не ми се налагаше да работя за пари. Затова ходех на бригада. Работех без пари. Ей тъй, за кеф. На родината и бригадирките. Славно време.
И на училище ходех. Безплатно. И ме лекуваха безплатно. Справедлив строй беше. Аз им работя безплатно, те се грижат за мен безплатно. И квато работата, такава и грижата.
Па и граници имаше. И нямаше как да избега народа от грижите. Та останах с наще. Иначе или те, или аз. Както днес.
А на училище ни учеха да обичаме. СССР, Партията и Тодор Живков. И от обич към тях, като пораснахме, немахме време да обичаме комшийките. И здрави семейства имаше. А сега разврат и разврат. И трипер. Спин. Ебола...
Та малко се отплеснах от темата за новия човек. Ако щете, ми не вярвайте, ама по - добре е да ми вервате. Вече и Путин обичам. И даже бих правил любов с него. Ако е с гръб към мен. С гръб, що е малко грозноватичък. Мразя мъже със свински очички. Бих го гушнал и ... Опа. Спирам, че моралистите дебнат. И пак изгорех. А Хилъри не я обичам. Че то и Бил я не обича. По ми харесва една италианска министърка. И хърватската президентка. Ама не ги обичам. Само ми харесват.

Р. Антов