СЕВЕРОЗАПАДНИ ИСТОРИИ.
Пешо. Абе, кво да ви разправям!? Като ангела ти пазител е слаб, нема как да те опази. Та и я. Цел живот патя. От даскалици. От детската досега. Пет пъти се развеждам, пет пъти у даскалици се влюбвам и женя. Та на думата. Оня ден се запознах с една невеста. Снага като фиданка, очи като бадемки, а около тях лунички. Като на Пипи. Те такава даскалица не може да има. Убава, па и с лунички. И съм влюбен. Ама ме е страх да я питам, дали е даскалица. Та почвам тестове. Ловя я за ръка е я водя на кръчма. Поръчвам миди. 2/3 от даскалиците мразят миди. Тя яде, а аз зяпам в едни лунички, в едно деколте срещу мен. Мидите свършват, а аз съм сигурен, че вероятността да е даскалица е 1/3. Мидите са изядени. Или поне ги нема у чинията. Ставаме от масата и тръгваме. Влюбен съм повече. А под масата една котка яде нещо. Сигурно не са миди. После отиваме в магазина. За фреш. Ама е стар. От сутринта. Тя го не взима. Ако беше даскалица, щеше да го вземе. Кеф. После сме на плажа. Влизам в морето, а тя: - Чакай! Ще ме учиш да плувам. Нали се сещате, че нема даскал, где да иска да го учи некой друг. Те знаят всичко. Даже знаят, какво да правиш. Та я уча. Таман да легне на ръката ми и се научава. Умна и схватлива. След минути плува като риба. Нема стигане. После пием кафе. Аз паля, тя дърпа цигарата ми: -Много пушиш! После ми я връща. Ако беше даскалица, щеше да я скъса. После си лягаме. И ми казва, че обича "грапаво". Аз не зная какво е, ама се старая. И тя казва: - Правиш страхотно "грапаво". Вече съм на седмото небе. Не е даскалица. Нема даскал, где ще те похвали. После правим разни неща, где не ги правят даскалици. И после лежа и пуша. И казвам: - Обичам те! Много! А тя: - Не ме обичаш. Това са допамин и ендорфини. След малко ще ти мине. И не изтрайвам. И питам: - Знаеш всичко. Какво работиш? А тя: -Даскалица съм. По химия и биология. Та това е. Сега вече ми е ясно. Неква химия ми е сипала у ракията. Любовна химия. Или некоя билка е турила у "Пилето по влашки". А моят ангелът пазител и това проспал.
Р. Антов
|
Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:
понеделник, 9 януари 2017 г.
ДАСКАЛКИ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар