РИБЯ ЧОРБА

Имало едно време една река. След реката имало язовир. След язовира пак река, а после море. В морето имало риби, раци и параходи. Това го знае всяко дете. Знаело го даже едно палаво русо момиче, где от много гледане на небето, очите му станали сини. Сини. Като морето. Зеленосивото.
А до тая река се докосвала плахо рекичка. Малка. Като момичето. Ама на момичето се струвала голяма. Като Дунав. Не че знаело, какво е Дунав. Още не ходело на училище. Знаело само какво е ливада, вир, рак, гора, поляна и пакост. И друго знаело. Покрай пакостите го разбрало. Наричало се бой. И боляло. Ама малко. Лекувало се докато гледало небето. И облаците. И винаги след боя искало да се скрие зад някой облак, та да накаже тия, где са го били. Да го търсят и плачат. Та да им е за урок. И очите му станали сини.
После пораснало. И намерило един вир до реката. Седяло на скалата над вира и пак гледало небето. Във водата. И в очите му се появило малко зелено. От зелените раци.
После пораснало още малко. И пак седяло над вира. И гледало небето в него. Вече не правело пакости. А във вира се появило и слънцето. Нали се сещате, че щом небето е във вира, във вира ще да е и слънцето. А в сините, зелени очи, няма как да се не появи и малко слънце. И те почнали да искрят. А ако не знаете, какво става, когато в очите на момиче се появят искри, има написани сто и три милиона триста и петдесет хиляди сто и седем романа. И три пъти повече филма.
Знаете как свършват романите, где почват с искри. Искрите загасват. Очите стават сиви. Красиви но сиви.
Та приказката щеше да свърши дотук, ама един ден момичето отишло пак до вира. Било пораснало. И видяло на скалата рибар. С въдица. Плувката стояла в зеленясалата вода и не мърдала. Момичето, вече пораснало десетина пъти се загледало в нея. Червена плувка, в зелена мръсна вода. После пипнало рибаря по рамото и попитало:
- Кълве ли?
А рибарят от изненада се плъзнал и паднал във водата. Момичето се засмяло. И във водата се появило небе с три облака в него. Облакът бил един, ама станали три, що рибарят правел вълни докато се мъчел до излезе на сухо.
После излязъл и таман за напсува тоя, где го стреснал, погледнал очите. А там вир. Зелен. В него синьо небе с облак. И слънца. Слънцата от цяла вселена.
После се извинил, че се къпе с дрехите и почервенял от притеснение. После хванал риба. Златна. Ама не оная от приказките. Истинска златна. Где става на чорба.
После я подарил на момичето. Тя махнала люспите с пинцети и я сготвила. На чорба. С дивисил. А той се влюбил.
После вдигнали сватба. Че кой рибар няма да се влюби в жена, где знае,че рибя чорба без дивисил не става. /За балчичани дивисил е лещян./
После три дни пирували. Сватбарите. С чорбата. Даже една котка хапнала. После заспала на леглото.
После я сритали. Ама после. А после кво станало....
За после питайте котката. Мен за после фейса ми изтри профила.

Р. Антов