РАБОТА

Ха ха. Има дни, който се скапват още преди да се събудиш. А за капак си и на работа. Колата пали на магия. Забравяш да си вземеш кафе за оперативката. Спира те КАТ и върху стария акт ти пишат нов. Що говориш по телефона. Очертава се страхотен ден. И ежедневната работа. Всеки ден същата. Омръзнала до пръсване. Преди да влезеш в двора, едва не те трепе един неизтрезнял шофер с голем джип. После пускаш компютъра и излизаш в халето. А там те чакат. Шеф, шеф и полушеф. И работници. И си казваш:
- Майната му! Моят ден зависи от мен.
И почваш оперативката преди шефа. С любимия си виц:
Язди Джо из прерията. И го заобикалят индианци. Обикалят в кръг и надават бойни викове. Той си казва:
- Сега си ба мамата!
А вътрешният му глас:
- Не е! Гръмни вожда!
Джо вдига пушката, бам и го трепе. А вътрешният му глас:
- Е сега вече си ба мамата!
И се смееш. Сам. Що никой се не смее. И после цял ден се смееш. И работата спори. Спори даже когато идва чорбаджията и ти поставя неизпълнимо и несъвместимо с нито една компютърна програма задание. Само казваш:
- Шефе, нема как да стане.
А той:
- Трябва!
Ти:
- Дай да видим как го правите в София?
Той:
- Не го правим. Няма как. Ама трябва.
А ти:
- Щом нема как, ще го направим.
И после работиш цял ден. И се смееш. И може да обърнеш земята. Без лост.
Не ти пука даже когато изчезва столът на единият от шефовете. Само казваш:
- Стол шефе се пази. Едни го пазят с дупе, ама ти нема как! Не седаш по цял ден. Дай да назначим некоя да ти го пази! 90-60-90. Я че зимам мерките, що ти имаш много работа. И ще я наглеждам. Да ги не развали.
А той.
- Ти скоро май не си горял с 50 лева!
Та това е. А пиша това по - горе, що преди няма час се сетих как ще стане това, где няма как да стане. Или както е казал мъдрецът:
-Нема начин, да нема начин.

Р. Антов