ОБИЧ

Легло. Мъж и жена на него. Жената е полегнала на рамото му. Ръката му е ниско по гърба И. Тя:
- Обичам те! 
Той:
-Грешиш!
- Не греша. Обичам те.
- Не ме разбра. Грешиш, че ме обичаш.
- Защо? Ти не ме ли обичаш.
- Обичам те! Много.
- Сигурен ли си?
- Да.
- Докога?
- Докато те убия.
- Ужасен си.
- Не съм. Обърни се по гръб и погледни в ъгъла!
- Там има само една паяжина.
- За нея ти говоря. И за паяка. Мухата виждаш ли?
- Да.
- Сега ще ти разкажа една приказка.
- Обичам да ми разказваш приказки.
- Започвам:
Имало едно време един паяк. Живеел в един ъгъл на една стая. От него виждал всичко. Най - му харесвало да гледа, как хората се обичат. И решил и той да обича. И да го обичат. Смъквал се нощем и целувал спящите в леглото. Прегърнати. А както знаеш, целувките на паяците са отровни. На сутринта разбирал, че не само не го обичали, а и търсели, къде е скрит, за да го убият. И се измъчвал. Много. Както може само един паяк.
А един ден прозорецът на стаята бил отворен. И в стаята влетяла муха. Прекрасна. Бръмчала и обикаляла навсякъде. Като малко зелено слънце. Искал да я докосне и целуне, ама тя само спирала и си говорели. Общи работи. За политика и цени. И той разбрал, че досега не е знаел какво е обич. Вече обичал. А паяците, где обичат, почват да плетат мрежи. И той изплел. И мухата кацнала на нея. Той я прегърнал и целунал. А както знаеш, целувките на паяците убиват. Това е приказката. Искаш ли да те целуна? И ти мен?
- Идиот! Къде са ми гащите?
-Къде тръгна? Не ме ли обичаш? Дай да се изчукаме на раздяла! Няма да се целуваме.
- Мразя те!
- Нали ти казах, че грешиш, че ме обичаш! И че грешиш, че ме обичаш. Сега грешиш, че ме мразиш. И грешиш, че ме мразиш.
- Махай се!
... Легло. Празно. А в ъгъла паяжина. В паяжината паяк. Говори си с една муха, кацнала до паяжината. И иска да я целуне. Защото я обича.

Р. Антов