Седим под навеса. На по едно. Неколко пъти. Телефонът ми изпищява и го поглеждам А Сащо почва:Зарежи тоя телефон! Нищо не става по телефона. Никога не ми е вървело с жените. Явно съм малоумен. Не ми върви приказката. Та сега ще ви разкажа за една история. фейсистория. Нали знаете, че ангелът ми е слаб. И за пиени и за неести. Затова съм сам. Слушайте сега!
Получавам покана за приятелство от една невеста. И я приемам, що приемам всички покани. И ми пише на лични:
- Здравейте! Как сте?
А аз обичам да си пиша на лични, колкото обичам да говоря по телефона и да ям зелен боб без месо. Ама гледам снимката И. Засукана. Снимки от плаж. От хотели. И мойта мерка. Телесна. И решавам да меря другите И мерки. Мозъчните. И пиша:
-Добре съм. Ама сърцето ми е разбито.
И чакам. После чета:
- Всички мъже сте еднакви. Измисли нещо друго!
И докато напиша, че не съм от тия мъже, че сърцето ми верно е разбито, имам даже решание на ТЕЛК, где го доказва, имам и диск, как вкарват некви нипели у аортата, , ме блокира. Блокира ме гадината. А кви сиси имаше на профилната снимка!!! Ще пръснат банския. Горнището. До долнището не стигнах., мамка И проста! А кви сиси имаше!!!
Антов, напиши го у деда ванга и го пущи у фейсо. Ако се разпознае у писаното, да ми пусне покана за приятелство! Та да я видя по бански целата. Дано дупето е по - малко от сисите! Иначе я блокирам.
Р. Антов
Няма коментари:
Публикуване на коментар