КУКУ

Та се сещам. Пак за време оно. 
С Юри ни изгониха от един концерт на "Щурците". У Белоградчик. Ония свирят у киното ли бе, у театъра ли, а тоя кретен става да танцува. Аз ставам да го прибера, после двама милиционери ни прибират пред залата. И ни изпращат с по един шамар. Бая съм патил с тоя идиот. Та на думата.
Концерт на една полякиня. У летното кино. С него сме на третия ред. А оная убава, и убаво пее. Не И помня името. Седим като на опера и слушаме. Късна пролет. Хормони играят. Десетокласници. Ама сме кротки. Поне един концерт да изкараме до края. И оная запява:
Кекуечка кука. Ку ку. Ку ку. Кукукукукуку. И аз си кукам тихо. Юри ме поглежда и почва да кука. Леко. Аз го надкуквам. Той мен. И ставаме прави. Всички седят. Уредбата кука. Кукаме ние. Един срещу друг. Певицата ни вижда и забравя за песента. И кукаме трима. Тя е на ръба на сцената. Ние слизаме пред нея. Тя подава микрофона пред мен. Куку. Пред Юри. Куку. Пред нея. Куку. Цялото кино кука...
После уредбите спират. Бай ви Тодор не даваше да се кука. После двама милиционера ни извеждат на алеята. И ни изпращат. С по неколко ритника. А ние кукаме. Ку ку. Ку ку. Ку ку. Ку ку.... Кукови времена.
Юри, помниш ли?

Р. Антов