Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

неделя, 24 януари 2016 г.

ПРЕМРЪЗНАЛО ЩАСТИЕ

  Обичам такива утрини. Синьо небе със замръзнали слънчеви лъчи. Далечни замръзнали под него върхове. Малко замръзнали облаци. Брези, свили се от студ. Хрускав сняг под обувките. Премръзнали в снега коли. Премръзнали забързани мъж и жена. Премръзнали комини и премръзнал дим, носещ се на топло, към премръзнало слънце. Замръзнали прозорци. Зад тях спящо под топли завивки дете, майка правеща пресни мекици и баща, пиещ горещо горчиво кафе. И баба и дядо пред телевизора. Весело премръзнало черно куче, скачащо упорито върху мен, що знае, че когато и аз премръзна, ще съм щастлив.
  Обичам студа! Нямате си представа, колко много го обичам!
  После паля замръзнала кола и тръгвам по премръзнал път. Зад нея остава малко премръзнал дим. Премръзнали светофари весело ми намигат. Премръзнали хора бързат нанякъде. Две премръзнали котки изскачат от премръзнала кофа за боклук. Премръзнали дебели гълъби се греят на студа върху замръзнали блокове. Премръзнал кон, влачи премръзнала каруца, с премръзнал циганин, и ми намига зад премръзналата пара, излизаща от ноздрите му. Премръзналото радио говори нещо. Спирам пред премръзнал магазин и влизам на топло.
  - Добрутро, Илонке! На кой портфейла му е дълбок, морето му е до колене. Току що го чух по радиото. Цигари, република с кокос и малко сирене!
  - Добрутро! - и ми подава поръчаното.
  Девет лева. Та да ги закръгля, казвам:
  - И едно кисело мляко!
  -За ядене ли?
  И денят стана още по - прекрасен. Та да се не чудите. Вчера си купих пак мляко. Ама за мусака. Обичам тая жена. И кварталните магазини.
После слизам от колата и виждам една съседка. Носи две кисели млека. Заливам се от смях, а тя си пипа косата, оправя яката на якето и се оглежда отвсякъде, да не би да се смея на нея. Усмихва се и казва:
  - Добрутро! Как може да се смееш у тоя студ?
  - Ей така. Добрутро! Млякото за ядене ли е?
  И вече се смея с глас. После се изтърсвам на леда, а киселото ми мляко за ядене се търкаля по паркинга. Вече се смее и тя.
  Обичам студа. Даже когато съм на топло, а на печката кипи липов чай.

1 коментар:

  1. Така както си описал студа,макар че хич не ми харесва,ще почна да го обичами аз!

    ОтговорИзтриване