ДЪРЖАВАТА НА ОГЛЕДАЛАТА И НЕИЗМИТИТЕ ОЧИ.

  Ще почна с огледалото на премиера. Нали е премиер. Събуди се една сутрин и се погледна. А там Пеевски. Намига му и се хили. Борисов се ощипа. Ама Пеевски не изчезна. Премиерът грабна една хавлия и почна да трие. Изтри Пеевски, а покрай него изтри и няколко обществени поръчки. А под него се показа един SMS. Премиерът ядосано продължи да трие. Под съобщението се показаха две каки. Изтри ги, а под тях Мишо Бирата.  Под него вече стана каша. Картините се сменяха и сменяха, но най - отчетливо се виждаше Тодор Живков. Накрая остана само той... И членската  книжка на Бойко в БКП.
 Събуди се и Цацаров. И се погледна. А в огледалото Костинброд, КТБ, каки и висш съдебен съвет.
 Събудиха се и депутатите. А в огледалото съдебна реформа, пръстови отпечатъци, Пирински парк с 10 лифта и 100 писти и пусти нощни плажове. И пазач на плажа, глобяващ влюбена двойка с по 5 000 лева, що изморена е заспала на по - малко от 100 метра от морето.
 Събудиха се милиционерите, и не видяха ни себе си, ни бандитите. Видяха 20 заплати накуп.
 Събуди се заедно Пеевски и Доган, и видяха пари. Много пари. Как ги затрупват и задушават.
 Събуди се и президентът и видя как го освиркват. В деня, когато почитахме най - великият българин.
 Събудиха се съдите. И видяха в огладалото Темида. Скрила очите си зад тъмни очила, що я е срам да гледа.
 Събуди се и Динко от Ямбол. И се видя как пази границата. И как залавя бежанци.
 Събуди се и Миков. Кво видя, не е за разправяне. Сидеров видя в огледалото кафяви легиони. Каракачанов видя досието си. Първанов видя Гоце, Радан видя мъгла, а Кунева видя, кво е образование.
 А целокупния български народ гледа и се не вижда. У огледалото Путин, Русия, Турция, НАТО, бежанци, Кьолн, турско робство, Динко от Ямбол, Азис, цигани, турци, евреи, масони, илюминати, крадливи политици, подкупни съди и прокурори, продажни министри, винетки, данъци, кръв, изнасилване, бомби ...
 А никой  се не сети, да лисне на лицето си няколко шепи вода. Та да се събуди. И да се види. Всеки да види себе си. После да си удари един шамар и да осъзнае, че огледалото е само огледало. То те показва такъв, какъвто си, а не какъвто искаш да бъдеш. Или да не бъдеш.
 А няколкостотин хиляди деца се събудиха и погледнаха в огледалото. И се видяха. Видяха и слънце. Видяха и Левски. Видяха и още много красиви неща.
 И се усмихнаха. На живота. Не на огледалото.

Р. Антов.