КАК С ЕДНО ЗАВИРАНЕ, НА ЕДНО ПАРЧЕ НАДЕНИЦА, НА ЕДНО МЯСТО, СПОМЕНИТЕ СЕ ВРЪЩАТ.

  Обичам да пътувам.  Обичам да пътувам сам, когато вали. Обичам да пътувам когато пътувам, що така ми се ще, а не, що така трябва. И да се радвам на всичко, що всичко е ново.
  Някакви 50 - 60 километра. Зелени поляни. На две три места пасат по стотина крави. Пасат овце. После пътят тръгва към планината. Знам, че е там някъде, ама се прави на интересна и се крие зад дъжд и мъгла. Пътят се вие през дъбова гора, а вляво под него рекичка. Малка. На един завой стадо кози. Зло куче погва колата и лае. Отварям прозореца и лая и аз. Карам бавно и се надлайваме. После крайпътна отбивка. С навес и чешма. До голяма река. Винаги спирам и пуша цигара до водата. Спирам и сега и тръгвам. Ама не стигам, що пред мен има едно ...
  Те това седнах да ви напиша у фейса. Но пътят към ада е постлан с добри намерения. Отварям го, а най отгоре некаква хвали наденицата, екологията, културата и здравеопазването при бай Тодор. По долу клип. Путин кара комбайн, и български патриоти го величаят; И хубавите мисли се изпаряват. И ето какво решавам да напиша.
   Ще пиша първо на кмета.
  " Г - н кмете. Прекрасна отбивка сте направили. Обаче проектантът не е чел Дарвин. А Дарвин е казал, че ако на една отбивка нема тоалетна, след три години отбивката еволюира в нужник".
  На Путин ще напиша следното:
  " Другарю Путин, велик сте. Управлявате велика страна и огромен комбайн. Руски. У село Гълъб циганинът управлява един американски комбайн, где нема нужда да се управлява. Управлява и една циганка и пет циганета. Ама другарю Путин, Гълъб прибира с него царевично зърно. Вие с вашия прибирахте стебла за силаж. Уволнете си рекламния агент. Поне неколко кочана царевица да бе окачил по кукурузните стебла. Ние знаем, че у Русия кукуруз немате. Американска идиотщина.".
  А поста на оная първата ме поизпоти. Та се зачетох у гуглето. А там пише, че растежа на зеленината е право пропорционален на въглеродните емисии. Демек повече газове, повече дървета. Едно време немаше коли да цапат въздуха, затова дърветата растяха бавно. А липсата на дървета води до липса на хартия. Липсата на хартия води до липса на книги, а липсата на книги води до липса на култура. Едно време растяха точно толкова дървета, та да издадат томовете на бай Тодор. За " Млада гвардия" се внасяха от СССР. За Алиса, малкия принц и мечо Пух немаше.
  Ама ми направи впечатление друго. Наденицата е била суперкачествена, здравеопазването страхотно и без пари, а сме живели средно с три години по - малко от днес. А днес немаме здравеопазване, а имаме отровни храни. Нещо куца. И като размислих, се сетих. Най - вредно за живота е наличието на бай Тошо, и в частност на социализма.
  И в заключение, за тия где жалеят за аромата и вкуса на кучешката радост от онова време:
  Вземете си от магазина парче евтина наденица!
  После си го наврете отзад!
  После го помиришете!
  После го изяжте!
  Така ще си припомните най - добре.