ПОЛИЦАИ, ВИНЕТКИ, НЕНОРМАЛНИЦИ И ПРОСТИТУТЧИЦА.

 Тия дни се нагледах на полицаи, винетки и ненормалници. И трите неща не са ми присърце, особено първите две. Но не мога да си кривя душата, и да не призная на полицаите, че постъпиха като те смятат за правилно. И се радвам, че успяха. Въпреки, че 7/8 от българите скочиха срещу тях, те показаха няколко неща. На всички.
 1. Кой е подписал договор, трябва да го спазва, даже да не му изнася.
 2. Когато една група хора са единни, няма начин да не успеят.
 3. Показаха, в каква смешна и жалка държава живеем.
 Не ме разбирайте грешно. Далеч съм от мисълта, че всички от тях заслужават тези привилегии, за които са подписали двустранен договор с държавата. Далеч съм и от мисълта, че не ги заслужават. Ама и аз не заслужавам, да съм у закона, а некой да е над закона.
 Както и да е. После целокупно изревахме срещу новите цени на винетките. Що както плащаме заплатите на полицаите, така пращаме винетките, а стоката, где плащаме е ниско качество. Качествена е само за тоя, где печата винетките и за тоя, где продава винетките.
  Както и да е. 43% от парите ни отиват да плащаме на държавата. Както и да е. Лошото е, че после държавата плаща с наще пари това, где аз не искам да плаща. Плащаме загубите на НЕК. Пращаме загубите на БДЖ.. Пращаме за ЦКБ, що некой, где му плащаме, не си е свършил работата... Плащаме на фирмите на некой пет пъти по - скъпо, що е човек на некой държавен човек. С данъците си... Отделно пращаме такси, такси и такси. За една здравна книжка пращаме 40 лева. Ако не живееш у града, добавяш транспортните разходи. Ако си намериш работа, плащаш сто лева, та да изкараш необходимите документи, та да почнеш работа. Обикновено са взети назаем, и се връщат на първа заплата. Обикновено първата заплата е 300 лева. Понякога и не ти я дават. А инспекцията по труда проверява контактите у магазина.
 Та ми писна. От ненормалници. Поне полицаите ви показаха, как трябва да се случат нещата. Да искате. Ама заедно. Нема значение дали си професор, даскал или овчар. Кат нема кой да пасе овцете, нема сирене за овчаря, ама нема и за чорбаджията. Овчарят ще загуби по две кила на ден, ама чорбаджията по сто. И все някак ще се разберат. Сирене има, ама нема кой да иска.
А я си представете затворени за месец училища у цела България? Що всички даскали искат това, где трябва да искат. А хлебарници? Мале, а кръчми затворени си представете!? За седмица само!?! Косато ми настръхва.
 Не ми е писнало само от Катя, на околовръстното. Тя винаги знае какво иска. 15 или 20 лева. И дава това, за което се плаща. Ни повече, ни по - малко. И нито обича, нито мрази. Работи.
ПП. То у Гърция даже овце и овчари нема, ама сирене има. Що умеят да искат. И ги не е страх, че ако искат много, ще им приберат гегата и яморлука, и ще останат без сирене.