ЗА МАЛОУМИЕТО НА УМНИТЕ.

 От доста време не съм сядал да пиша, ама пак взе да ми писва от написани малоумия и сядам да пиша. Знам, че малоумните нема да разберат това, где напиша, умните нема да искат до го разберат, затова си го пиша така, че да се разбера сам. Видях тази снимка. На връщане от Италия събрах тези камъни от река Морава, налепих ги до река Огоста, и ги пратих до река Тимок. Та се сетих.
 През първата половина на 20 век, на един континент имало граници. Зад и пред тези граници живеели хора. Говорели на различни езици, ама били хора. После границите им станали тесни. Почнали да ги разширяват. Разширявали, прекроявали и след двадесетина години ги прекроили. Зад и пред новите граници, живеели хора. Говорели на различни езици, ама били хора. После едните започнали да строят комунизъм, други се почувствали по - хора от хората, а третите не им се вярвало, че некой луд пак ще почне да прекроява граници. Ама почнали. И се почнало. И се свършило. Когато се свършило, хората останали със стотина милиона по малко. Границите си останали.
 После некой разбрал, че бедите идват от границите. И започнали да ги заличават. Една по една. 50 години не пукнала пушка. После припукала по балканите, ама барутът бил мухлясал и бързо засекла. Изтрепали се има нема 100 000 човека.
 И когато таман да се прегърнат, некой се сетил, че може да си прибере нещо, где го е подарил. И си го е прибрал. И се почнало. Тихо и мирно. От изток. Както преди 75 години.
 После неколко ненормалника утрепали насред Париж 200 човека. После почнали да градят граници. После ще почнат да ги прекрояват. И понеже за 70 години без сериозна война сме увеличили прираста, ще трябва да се намали бройката. С 50-100 милиона. Сега е по - лесно.
 Та като некой иска граници, да помисли! Нема нищо вечно. Особено граници. И хора.