НЕЩО КАТО НИЩО И НИЩО КАТО ВСИЧКО

  Преди това сте спрели СИМ 1 и СИМ 2.  Точно 532  километра.От блока ви, до " Болата". Девет часа и три кафета. Не бързате за никъде. Есента още не е златна. Ама може и да е, що я не виждате. Тъмно, чистачките трият мъглата и "Z rock" ви кара да пеете колкото сила имате. Що няма кой да ви чуе. Вие да не сте Иве, та да ви слушат. Ревете горе долу като Слави Трифонов.
 На разсъмване сте на вълнолома. Вдясно. Под пещерата. Морето е будно. Чисти водорасли, умрели раци и миди. Чисти се и от лятото. Кофички от кисело мляко, пликове и бутилки без писма. На плажа ви посреща плажното куче. Всеки плаж си има куче пазач. Есен, зима и полет. През лятото не може да го опази от диваци, затова го няма. Гледа Ви с подозрение, но след като му давате нахапаната наденица, где сте взели снощи от Български Извор, вече сте първи приятели. Същата оная наденица,где ухае божествено, ама не може да се яде.
 После почва ритуалът. Обикаляте плажа и търсите. Есенният вятър е отвял пясъка и бързо намирате търсеното. Една монета от лев, и една от 50 стотинки. Боговете на морето са благосклонни. Хвърляте ги зад вълнолома. Пушите. Гледате зайчета до хоризонта. После вадите такъмите от багажника. Неопренът ви е отеснял с 10 кила, ама още става.. Добавяте на колана още едно парче олово, проверявате бутилка, жилетка, апарат... После я надявате. Водата е по - топла от вятъра.
 И после отивате в един друг свят. Тишина. Попчета ви гледат опулено. Морски кончета и игли стоят мирно. Криви раци се крият под камъните. Миди дишат вода, а рапани хапват миди. Водораслите се веят като знамена. Някоя медуза ви целува по устните. Горещо. Друг свят. Нечовешки красив... Що още не сме го заселили.
 Плувате, пълзите, водата хладно, но нежно ви гали и обичате целия свят. После посядате до една канара. Вече сте част от тоя свят. Извънземно земен. Приятел сте с всички. Социална мрежа с вселената. Попчета се крият под краката ви. Рак се чуди, дали да ви защипе, що сте му заели мястото. Кончетата са готови да ги яхнете. Нечовешки човешко. Неволно посягате за цигара. Те това е лошото. На десетина метра под водата трудно се пуши. После хващате малко миди, пет рака и пет попчета. И излизате. Втората бутилка е там...  220 атмосфери въздух. За утре. Що утре ще има, даже и вас да ви няма.
 Сбирате малко дръвца и се качвате пред пещерата. Палите огън, и съжалявате, що не сте изкупили всички пеевски вестници. Накрая плахо гори. Вадите ламарината от багажника. Докато се разгаря, си правите легло на скалите в пещерата. Това лято не са я насрали. Намирате и един по - мек камък за възглавница. После на ламарината отиват мидите, раците и попчетата. И се сещате, че сте забравили кепчето за скариди.
 После на вълнолома спира кола. Слизат момче и момиче. Гледат бутилките, жилетката и номера на колата ви. Явно ви мислят за избягал от някой психодиспансер. После се качват при вас. Турчета. Брат и сестра от Добрич. После ставате приятели. Морето е съвършената социална мрежа. Чашките от кафе са измити със солена вода, а една бутилка бяло вино, где сте взели за всеки случай е отворена. Бяло вино, миди, раци и попчета. Бистре, не си им била учителка.
 После телефонът ви звъни. Оня, със СИМ 3. Где го знае само един човек. И где почти никога не звъни, защото никога не се изключва. И где никога не му звъните. Даже не знаете номера. Никога не сте го знаели. И где ви се ще, никога да не ви звъни. И где ви звъни винаги, когато ви се ще, някой да ви звънне. И отсреща:
 - Къде си?
 Въпросът на въпросите. И въпрос, где не чака отговор. Защото е въпрос - отговор. Нищо и всичко... Нещо като живота.
 След половин час тръгвате. Пред пещерата остават момичето и момчето. С указания, къде да приберат ламарината. За напролет. Март, април...
 На другия ден сте пред блока. Точно 666 километра. От " Болата".

Р. Антов