ЗА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ. И НИЩО ЗА АНАЛНАТА ЛЮБОВ.

 Почвам с най-горямата по теритария страна. Не може да се отрече на  Путин, че е силен президент. Не само силен, а и вечен. Когато стана президент, Русия не водеше войно с никого. После петролът поскъпна многократно, независимо от него. И руснаците живнаха. После почна да воюва в Чечня, Грузия и накрая у Украйна. После анексира Крим. А той, като силен президент, се бъркаше у икономиката и я сбъркваше. Офицер и икономика!?
 После петролът поевтиня. После ги изгониха от Г 8, БРИКС умря, а Евразийският съюз отиде в небитието. Излетяха и от Съвета на Европа и от Партньорство за мир. У Украйна гинат руски войници. На Русия са наложени санкции. Вече нема световен лидер, где да им вярва. НАТО се възроди. ЕС се консолидира. А те се чудят, откъде пари за Крим.
 А какво се случи в третата по големина държава? Дойде слаб президент с обещанието САЩ да не водят войни. Когато дойде, водеха две. Сега водят 5-6. Лошото е, че ги води и половин Европа и цел Арабски полуостров. Негрите почнаха да бият белите, а белите да ги стрелят. Социалните придобивки научиха некой да работят като гърците. Рокери се стрелят. Пълнят се с чужденци. Ама има поне едно нещо, где върви въпреки него. Икономиката. Що не се бърка в нея. Пазарът крепи САЩ. А президенти много.
 И накрая у САЩ ще има избори. След година и нещо. Обама със сигурност няма да е президент. И САЩ имат надежда. Избори ще има и у Русия. Ще избират между Путин и Путин. Русия няма шанс.