ПАРАДИ И ГЕЙПАРАДИ. ДЕТЕ С БИБЕРОН И ПРЕКРАСНИ СРЪБСКИ МОМИЧЕТА.

  От много време не се бях забавлявал колкото вчера. От новините по ТВ, от новинарските сайтове, от социалните мрежи и митингите. Почна се на съмване. Фейсбук се напълни с червени знамена. Красота. Ама надписите на руски за деня на победата бяха тотално сбъркани. 99% се превеждаха "С СЛЕДОБЕДА НА ПОБЕДАТА". НЕма лошо. Като у американския софтуер няма "Е" с две точки отгоре, тъй ще е. От дни на победи на някои не им остава време да сложат две точки една до друга. Над "Е". Една под друга има. Има ги при всички. Знак за делене.
 Погледах, посмях се и пуснах парада. Директно по руската. А там дикторът съобщава, че парадът се излъчва директно в България и Куба. Само тук и там. Вече ми текат сълзи от смях, ама гледам. Грандиозен парад на мощ. Военна мощ. На едната трибуна гости и руски ръководители. Наблизо опакован мавзолеят с мумията. Да се не вижда. Срам и гордост заедно. Това е Русия. Поне да бяха викнали Кристо... Да го направи грамотно.
 После гледам кво става у България. Едни празнуват деня на победата, други деня на Европа. Деня на победата се празнува с руски знамена. Тук там със съветски. А трябва да са съветски. Ако има руски, трябва да има и белоруски, украински и разни други знамена. И някое българско. Кадиев не ще да вика "НАТО ВЪН" и празнуващите искат да го къпят. А той горкият, не иска. Спасява го родната полиция.
 После отнякъде се появява една снимка на дете с биберон. В униформа. Бъдещ победител. Спирам да се смея. Това вече е страшно.
 А най-после виждам една снимка у фейса, качена от приятел от Сърбия, който също обича Русия. На сръбски момичета, маршируващи в Москва. Парад на красотата. Кефи ме. Ще почна да обичам парадите, ама не гейпарадите и парадите на победите и танковете. Да живеят парадите на красотата.
 ПП.Сетих се. У нито един мой пост у фейса нема знаме на САЩ. Има неколко изгорени. На ЕС и САЩ. Казвам го превантивно. И у блога ми нема. Никакво. Не обичам  знамената.