МНОГО ТЪЖНА ИСТОРИЯ ЗА ЗЕТ, ТЪЩА, ЖЕНА И РИБА С ЩАСТЛИВ КРАЙ.

 Таман съм се оженил. На гости сме на тъщата. Аз съм осъмнал в реката. Рибата кълве,  слънцето грее и водата блести в очите. Към обяд съм вече уморен и полягам до един вир. И в просъница чувам, че некой идва. Изправям се на лакът. Рибар. Непознат.
-Ти ли си зетя на македонката?
 Разбира се, че съм аз. Друг луд нема. Оня вади половинка ракия и ме кани. Не пия, когато ловя риба. Той пие, плещи глупости, аз го слушам и задрямвам. Когато се събуждам, съм сам. Привечер се прибирам. И ужасът почва. Тъщата обикаля двора като пияна кокошка, и нито ме поглежда, нито ми говори. Невестата гледа буротачки, и нито ми говори, нито вечерта ми дава. Ужасен съм. Първо се сещам за една чужда невеста и едно хотелче. Друго нема кво да е. Некой ме е предал.Ще се развеждам седмица след сватбата.
 И така три дена. Накрая жената вика.
-Абе, идиотино, как можа да се напиеш с оня пустиняк и да паднеш и заспиш до вира? Тук ракия нема ли? Половин кило сте изпили!!!
 Тук от плещите ми пада огромен товар. Целувам я, а тя реве и гребе с накти. После обяснявам кво е станало. И завършвам.
-Абе, жено,знаем се от години. Как можа да поверваш, че половин кило ракия ще ме приспи. У " Кременчуг" пия десет водки, а после си допия с половинка ракия. А у Сапарево и Габрово мога да изпия по 3 кила ракия. Оная е по 30 градуса. У Карлово един път се отрових с едно кило. Ама оная там е 70. Те така са съсипват семейства. Не вервай на хората!
 Разгеле, убедих я. Даже досега не верва на никого. Най-вече на мен.
 После, надявам се, убедих и целото село, че не е верно. По сватби, купони и кръчми. Убеждавам ги досега.

 /БУРОТАЧКИ-дума от моя край, която се използва за да се опише поглед, който нема как да се опише. Подобен поглед има бик, когото рие по арената и се кани да наръга торерото./