Преди малко се връщам към нас и съседчето ме вика да ми покаже нещо. Таблет. Купило си го е само. Та се сетих за оплаквачите от безпаричие, безработица, скъп ток и скъпа ракия. Ето историята със съседчето.
Лято. Тръгвам за риба и го взимам. На десет години е. У трети клас. Времето е чудесно. Седим до реката, въдиците са пуснати. Рибата кълве слабо. Гледал съм клипове как се промива злато и съм взел едно подобие на корито. Изравям дупка у едни корени и повтарям видяното. След неколко корита, на дъното проблясват златинки. С лупата се виждат. Показвам му ги, ама то ги не вижда. След доста време отделям 3-4. Големи колкото връх на игла. Вижда ги и ми казва:
- Ще ме научиш и мен. Ще промивам що събирам пари за таблет.
Обяснявам му, че за таблет трябва да промие хиляди такива корита, и виждам, че се отчайва. Но виждам и капачки от буркани, пръснати по пясъка. Стотици. Реката ги е изровила. Звъня на сестрата, и тя ми вади от нета телефон на вторични. Обаждам се. Купуват ги. Казвам му, и то
тръгва с един плик. Връща се, изсипва ги в багажника, и пак тръгва. Казвам му, ако види и желязо да го вземе. Зарязва риболова, а аз гледам. Само от време на време се местя у друг вир, що капачките свършват и ми се губи от погледа. В края на деня у багажника има много капачки, акумулатор за мотор, стартер от камион и доста железни парчета. У кошчето нема почти нищо, ама като го гледам как сияе, ми не требва риба. На другата заран сме у вторични, що вечерта ги изпуснахме. Пичът взима 34 лева. Сметката за лаптопа набъбва, а аз се хващам у чудо. Всеки ден ме пита, кога ще ходим за риба. Ходихме още два пъти. После почнаха дъждовете и не смогна да събере за таблета. Събрал едва сега.
Та не е лошо да спрете да ревете, а да почнете да сбирате за таблет. Или за ракия. Винаги има начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар