Може да не ви се вярва, но е било така. А е било така, защото царят бил добър. Ама и мислел. И защото в царските градини растяла най-голямата лоза на света. Отгоре на всичко била вълшебна. Не че правели вълшебно вино, а че всяко зрънце грозде било вълшебно. Ако човек изяде едно, се сбъдва всичко, где си пожелае. За цяла година. Царят освен добър, бил и умен. От лозата хапвал само той. И пожелавал такива неща за царството, че всички били щастливи.
После принцесата станала мома за задомяване. Царят обявил конкурс за младоженец. Печелел най-добрият. По душа. И принц станал един овчар, где бил толкова добър, че не хапвал агнешко и по цел ден решел и си говорел с овцете.
После царят умрял.
Овчарят станал цар. И се замислил. Това не бил правил никога. И ето какво измислил, понеже бил добър, а не бил мислил никога:
Никой не може да пожелава нищо вместо друг. Всеки ще е щастлив, ако се сбъднат желанията му.
Когато гроздето узряло, дал на всеки човек у царството по едно зърно. Зърната били излапани на момента, и почнали да се случват странни неща.
Принцесата се обзавела с 12 789 нови принца.
Появили се 55 879 царски палата.
Появили се 55 879 нови царе.
67 985 невести се преселили при комшията.
Появили се нечувани и невиждани болести.
Къщите почнали да се палят самички.
Добитъкът помрял.
После умряло и царството.
Останала само лозата. И десетина овце и кози. И един пръч и един овен. Те ядели гроздето и били щастливи. А били щастливи, що си пожелавали само едно:
На другата година пак да има грозде!
От дедо ви Роси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар