Автобиография 9

После свърши и пети клас. Аз свърших с една петица по рисуване. Пустото гърне. Наще се ядосваха, а аз бях щастлив. И помня какво стана, когато се прибирах с удостоверението към нас.
Свивам след моста и си затварям очите. Решавам така да стигна до нас. Със затворени очи. Вървя и се кефя. И политам. Кой по дяволите, е прекопал улицата!?! Свестявам се у копривата до реката. Никой не е прекопал никаква улица. Просто навигацията ми е била сбъркана. У лево, у лево, та от зида, у копривата. То тогава целата навигацията на държавата дърпаше у лево. Към зидовете и копривата.
После дойде лятото. Имах право да ходя сам за риба, где си ща. Качвахме с един приятел рейса и Фалковец, Ружинци, Дражинци, Бело поле. Един ден сме на Фалковец. Прегазили сме реката и ловим от другата страна на пътя. Жега. Риба много. В далечината над Миджур се сбират облаци. Далечен тътен. Обаче рибата кълве. Ловим, а реката става леко мътна. Време е да отиваме към спирката. Нагазваме в реката. И става квато става. Повлича ни, и идва още по голяма.
Торбичката е отнесена. Въдицата съм успял да хвърля на брега. Борба за живот, ама и за рибата в кошчето. И се хващам за един клон до водата. После и Жоро. А после някакъв у рейса ми дава 5 лева да му дам рибата. 5 лева! 16 кутии "Слънце". 50 банички. 50 кифли. Или сто вафли. Абе, тоя знае ли, как се лови риба!?! После у нас изсипвам рибата. После ме питат, где е торбичката. Аз поглеждам към реката, която бушува под къщата. Баба почва да чисти рибата, а мама ме гушва.
 После идват братовчедите от Варна. Всеки ден съм за риба или раци. И един ден, тати ми казва да им хвана рачета. За стръв. Ще ме води с него и приятелите му за риба. Нощна риба. На другия ден рачетата са уловени. Малки. Оставям ги в една кофа с мъх, у мазето и хващаме гората. Вечерта се прибирам, и сядам на масата. За вечеря. Още помня менюто. Парче салам, малко печено пиле. И рачета. Пържени. Баба ги е видяла и изпържила. Реввам на умрело и при баща ми. Риболов нема да има. После се прибирам. На вратата баба с газов фенер, а дядо с фенерче. После сме у Пендол. Раците са излезли да вечерят. Само събираме. Една кофа.
И после сме под моста у Бело поле. Огън, баща ми и ортаците му до него. На ракия. А аз обикалям въдиците. С рачета на куката. И улових клен. 2 кила.
После дойде есента. Шести клас. Съученичките не бяха вече малки. Май бях пораснал.
Но това е друга история.
По рисуване имах пак петица. Що не рисувах нищо.