Aвтобиография 7

После дойде лятото. Пак същото. Река, Варна, баири. И пак не ми даваха да се къпя сам. А вече плувах като риба. Проверки. Прибирам се и ми пипат панталоните. Да не са мокри. И драскат с нокът по кожата. Остане ли бяла ивица, наказание, без право на обжалване. Ама се изхитрих. Прибирам се и у банята със сапун. И нема бела ивица. А банските си криех до върбак. /вирът на снимката/ под един камък. Когато пускаха централите, оставаха във водата. А за да те накажат, трябва веществени доказателства. Обаче предатели е имало винаги. Вечер. Баща ми играе карти. Отивам да го питам, да закъснея, а той:
- Роси, точно казвам на приятелите, какви хубави бански ти купихме. Я ги дай да ги видят.
И всичко рухва. Признавам, и съм пратен в тъмното да ги донеса от под камъка. Сам. Страшно е. Водата бучи, аз не мога да припаря. Ама заповед има. Страх, не страх, нагазвам. И тати ме хваща. Не съм бил сам. И не ям бой. Вече мога да се къпя сам.
После трети клас. Сестрата едва е дочакала да тръгне в първи клас. Една година по-рано. Като мен.
Да ме съсипва. А у село едно училище. Не моем избегам. Водя я. Прибирам я. А у всеко междучасие, при мен:
- Бати, тоя ме закача. Бати, тоя ме скубе. Бати, тоя ме удари.
Па че те скубат, я. Не съм аз, где не смея да те пипна...
Обаче училището вече ми става интересно. Идват двама млади учители. Съпрузи. Харесвам ги и двамата, ама учителката малко повече. Красавица. Ако бе поискала да се оженим, немаше да се чудя хич. /минке, тук ли си? /. Та се влюбих. А понеже се бях научил да внимавам в час, в къщи не учех. А при тях внимавах и знаех. Даже ме пращаха да им взема закуска когато изпитваха. И винаги им я носех.
Хаха. После са пращали един съученик на сестрата. За две банички. Един ден носи една. Що една!?! Замислил се, и изял другата. Тъй де. За урок на учителите. Мислителите мислят, а не купуват банички.