Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 20 март 2015 г.

Aвтобиография 6

 Втори клас. Училището си е училище. Преговор от първи клас. 7х7=? Това ми бе най-трудно. И пак скука.
 Но кестените са узрели. Берем и печем. Още помня аромата на печени у жаравата кестени. После откривам прашката. На Джорджин гроб се намират най-хубавите камъчета. Угаснал вулкан, а лавата е оформила идеални топчета. Целя врабчетата, а когато сполуча, почвам да ги спасявам. Не винаги ставаше. Сърцето ми се късаше, когато виждах клюмналата глава и кръвта по човките им. После пак ги трепех. После спрях. И научих още един урок. Не винаги може да съживиш това, где си утрепал.
 После пак зарибиха реката и почнах да пълня кладенчето с пъстърви. На следващата пролет асфалтираха улицата, покрай нея и кладенчето. Поне рибите пуснах.
 После падна сняг. После заклахме прасето. На Анета и взеха шейна. Сега бях длъжен да я тегля по цял ден. После почнах да впрягам кучето. Приятелите ми го кръстиха дебелата мадама, що имаше огромен задник.
 А на училище почнахме да учим за партизаните. Заобичах ги. Хранели бедните с кашкавал. И трепали лошите.
 Един ден с баба излязохме на чука. Имали сме нива там. И тя ми разказа, че тук са заровени хора, где били партизани, ама не баш. И са ги изтрепали много след като партизаните станали кметове. После разбрах, че са ги утрепали, що са искали да минат границата, ама не са имали печат у паспорта. Абе некви такива партизански работи разбрах. Същата вечер разбрах, че майката на дядо е умрела на 500 километра от дома си. Едно време партизаните, где станали кметове ги изселили далеч от дома. Що дедо има брат, где избегал далеч от НРБ. И други работи разбрах тази вечер. Да знам това, ама да не казвам. После винаги се чудех, що добрите партизани са станали лоши.
 А училището си вървеше. Даскалите още не знаеха, че аз знам, та се наложи да ги убеждавам. После писахме съчинение. Написах:
„Реката е замръзнала и смълчана. Тъгува за рибките, где се скриха на топло под камъните". И те вече знаеха, че знам. Та това изречение ме изучи. Основно, средно, висше... Абе кой си знае, си знае. Лошо е, че оная даскалица се оказа права. Бех учил, ама си останах прост.
После на площада направиха паметник. Сложиха плочки. И махнаха старата чешма. А ние вече немаше къде да ритаме.
Строеше се комунизма.
Ама това го разбрах после.
А у двора построихме нова тоалетна. С дъски. Тухли немаше.

Няма коментари:

Публикуване на коментар