Та се сетих. До нас на село живееше една жена, интернирана от Варна. Баба Пенка. Имаше невероятно красиви вещи, но най-красива бе една книжка - "Езопови басни". Голяма, с твърди корици и страхотни рисунки. Помня рисунките. Грозде и лисица, врана и сирене. Та тая баба работеше в горското. После разбрах що там, а не у общината. Просто не е трябвало да чете. Басни. И ми носеше диви ягоди. На китка. Почина у село. Сигурно когато е умирала, е виждала Варна.
Та вече съм у осми клас. У гимназия няма да уча, що знам от братовчедите, где учат у електрото, че гимназистите са лиги. И решавам да кандидатствам у Враца. Не у затвора, а у строителния техникум. От Видински окръг приемат трима. Там съм. Сигурен съм. Завършвам с една петица по рисуване. Другото са шестици.
Не уча за изпита, що е по математика. Отиваме и влизам. Наще са отвън. Решавам трите задачи и излизам у 10 часа. И се прибираме. След една седмица излизат резултатите. Изпита съм издържал с най-голяма оценка от всички. 5.87. И съм с най голям бал от всички. Ама съм първа резерва. Влизат две момичета и едно момче от видинско. После разбрах, че едното момиче е осиновено от баба си, та да стане дете на активен борец. Другите не знам кой ги бе е осиновил, ама бяха там, а аз не. Сигурно некои партизани, где станали кметове.
Нема значение. Директорът успокоява наще, че винаги има отказали се, и ще вляза... Но тая година не се отказва никой, а аз съм пропуснал всички срокове за записване в техникум. И наще ме записват у гимназията. У Белоградчик.
И детството свърши. А детството свършва, когато разбереш, че някой е откраднал една твоя мечта. Що има право на това. Конституционно. Дадено му от чл. 1 от конституцията на НРБ.
И съм на бригада. У Върбово. Спим до една стара черква, у която гледат овце. На комунистите им трябват овце, не Бог.
И берем малини. По 15 касетки на ден.
Онова девойче от Чупрене учи някъде далеч. Тук има друго. С кестенява коса и огромни сини очи. И бера по три касетки. За мен. Другите за нея.
После училище. Събирахме сено. У Гранитово. За овцете. Първата ми оценка бе двойка, втората и третата също. По алгебра 2 при Велков. После видях, че наранявам само наще. На никой не му пукаше. И почнах да уча. После се разболях от некви жлези. Слава богу, не тия, где мислите! Два месеца не ходих на училище. Стоях у село.
После се върнах. После дойде нова година. А аз бях вече в отбора по волейбол. С Тошко, где е у средата на снимката. Винаги бяхме втори. Първи бяха тия, от техникума за ДВГ у Видин. Нали е техникум. Другите техникуми ги биехме редовно. И да ви кажа, хич ми не беше зле.
После дойде нова година. Тая снимка е от следваща. И момичето е друго. Онова от бригадата ме заряза. Повечето момичета обичат да им береш малини.
А аз берях цветя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар