Знаете ли какво е есен? Зная, че не знаете. И есента не знае, че е есен. Тя знае, че е всичко. И е всичко.
Тя е зимата. Със страхливия снежец по върховете. И със студения вятър от север. С уплашените от студа дървета. С тревите, покрити със скреж. С мъглите. С мокрия дъжд. Със самотната ябълка на ябълков клон. Измръзнала, но на клона. А под него прасета. 
Тя е пролетта. С напъпилите дървета. С голите клони. Със самотния кестенов лист на клона, чакащ да заплува с вятъра. Тя е пролетен минзухар на поляната до гората. Или гъба на поляната.  Тя е началото. На края. И на началото.
Есента е лято. Лято, отгледало грозде. Ябълки. Есента е дъх на печени кестени и листа, понесени от есенната река. Есента е студен полъх и ситен дъждец. И пътища мокри, в които залепват обувките. Да те спрат. Или да ти покажат нов път. Все тая.
Есента е непослушно дете, газещо в локвите. Есента е непослушно дете, къпещо се в лятната река. Есента е непослушно дете, помъкнало шейна през преспите. Есента е есен. Като зимат, пролет и лято. И всичко. Събрала е всичко. Лято, пролет и зима.
Есен е, когато знаеш какво е зима, пролет и лято.
 Есен е, когато  си духаш на ръцете, защото няма кой да ги стопли.
Есен е, когато си духаш на ръцете, защото не топлят никого.
Есен е, когато  искаш някой да ти духа. На ръцете, ей! За да те стопли.
Есен е.
Това е. Това е  моята есен. Зима, пролет и лято. Есен е. Моята есен. И не я давам за нищо на света. Моя е. Моята есен. Събрала моите зими, моите пролети и моите лета. Моята лакома есен. Гладна за нови зими,нови  пролети и нови лета. Ще ги прибере в хралупата на стария орех пред къщата. При миналите зими, пролети и лета. Да се топлят. И да топлят.
Айде чао! Приятна ви и споделена!