Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

понеделник, 3 септември 2018 г.

Дестинация Монтана - негде под Алпите. 1274 километра. 15 часа, от които два за 100 километра в България и час и нещо за 7 митници. После тръгваме обратно. След още час. И ортакът ме пита:
- Защо бързаме!? Жена ли гониш?
А аз не бързам. Просто искам да спечеля бас. И казвам:
- Искам да се приберем бързо. 
И си представям студуна бутилка руска стандартна. С пушена рибка. Сьомга да кажем. Студена. А е жега.
А той:
- Дай да спрем и изядем по едно jelato!
И пред очите ми са потна бутилка и jelato. Битилката на 1100 километра, несигурна, а jelato на първата отбивка. И спирам. И чакам до го донесе. Светлозеленото. С ядки отгоре. Под ядките бяла наслада. А под бялото нещо светлозелено, с парченца лимон. И гледам.
Пред магазина двама негри. Прибират колички. После влизат в магазина. Сигурно за jelato. Ама не. Излизат с четири бири. И Боби излиза. Антично jelato. И ям. И гледам негри. После италианци. Нито една красива жена. Мъж още повече. Най - красива е една забулена с черно терористка. После гледам jelato - то на ортака. Бело с шоколад и сироп. Май е по - убаво от моето. И влизам да си купя същото. И излизам. А на вратата се сблъсквам с най - убовто женско лице у живата си. И се обръщам след него. А там дупе перфектно. И тръгвам обратно. След дупето. Купува минерална вода. Тоалетна хартия. И излиза. А аз плащам jelato - то за втори път.
После тръгваме. Италия. Словения. Хърватска. Сърбия. България. Вече не бързаме. Дължа бутилка руска стандартна.
У Словения ни убав мъж, ни убава жена. Убави коли. У Хърватска малко по - убав народ. Женски и мъжки. Ама като влизаме у Сърбия, убави. И мъже и жени. Високи. Ни слаби, ни дебели. Най - убавите. У България нема такива.
После сме у България. В момента, в който минавам границата, виждам най - убавата гранична полицайка. Жена и половина. После се мия и гледам в огледалото. Италианец. След като се измивам, се гледам пак. Нема по убави мъже от българите. Мани друго, ама и коефициентът на интелект на българите расте. Средния. Като се прибера тук, скача с три пункта. Що съм българин. Скромен.

1 коментар:

  1. Скромността краси човека!
    Но кога си убав,не е нужно да си скромен,що ша станеш много убав!

    ОтговорИзтриване