Сутрешни размисли.
Вчера един приятел редактира един химн. Ето го:
"Пее се по мелодията на
"Върви народе възродени „
Върви народе възродени,
по магистралите върви!
Излъгани и унизени
към все по-мрачни бъднини!
Достоен беше ти, и славен
а днес ограбен, унизен!
С милиярди някой е нахранен,
а ти купуваш хляб през ден!
Премина с гръм плез вековете,
със гордо вдигната глава!
И бе кошмар за враговете,
а днес си техният слуга!
Народ доказал свойто име!
Ти нявга пръв в Европа бе!
А днес от тука който мине
иска да те на..е !
23.05.2016 г."
Г. Иванов
И понеже ми харесва старият си химн, този хич не ми хареса. А причини да не ми хареса, много.
За да върви един народ напред, първо му трябват водачи.
Второ му трябва пътна карта.
Трето трябва да има народ.
А най - важното е четвъртото. Трябва да има хора. Индивиди. Индивидуални индивиди.
Кога сме вървели напред, може да направите справка с историята. Напред понякога беше напред, напред беше и назад. Напред е у лево, и у десно. Що хората са различни.
Явно Гошо мисли, че да вървим напред ни трябват врагове, где да мачкаме. С пушки и униформи, литнали заедно по бойните полета, да побеждаваме сърби, гърци, турци, англичани и руснаци. С "НА НОЖ" и "УРА". И с гордо вдигнати глави да режем глави. Ако направим справка у историята, винаги след победите, сме навеждали глави победени. В много от случаите от срам. Ама това го нема у историята. Там са победите.
Та ето за какво иде реч. Един народ няма как да бъде възроден целия. То не е и нужно. На мен възроден народ ми звучи и прилича на стадо овце, запладнило на сянка. После овчарят го вдига и гони към водата. А овцете тичат възторжено. После се изморяват и пак лягат. И ако направите справка с историята, ще видите, че често сме го правили.
А старият химн е ясен. Нали помните накъде трябва да вървим!? Не да ни водят, а да вървим!? Не да вървим на 24 май и да веем Аз, Буки, Дуки и Муки. Просто трябва да отворим букварите и ги покажем на децата. "А" - ягне. "Б" - Бойко, БСП, "Г" - Гост. " Д" - дупе.... "Я" - ягне. Та натам е посоката.
От просто, по - просто е. Към просвета. А просветата не е да ни пишеш на кирилица, да не пишем на латиница. И да сравняваш къра и кура. Просвета е и да пишеш и четеш на кирилица, ама и да четеш Шекспир на американски. И си представям как целокупният български народ чете " Старецът и морето". В оригинал. На руски. И ке се напикам от смей.
Та искам да ви кажа, че възраждането на един народ е проста работа. Най - простата на света. И е строго индивидуален акт. Просто трябва да се спазват няколко прости правила. Точно десет:
1. Учи! Учи! Учи! Учи!
2. Работи! Работи! Работи!
3. Не реви! Не реви! Не реви!
И ако Гошо и вие се огледате, ще видите, че доста хора го правят. Най - вече младите. И хич не са унизени. Ама хич. Що човек може да бъде унизен, само ако иска да бъде унизен. Може да ги видите и по София, и по Париж, и по Ню Йорк. И у Москва ги има. Грамотни български деца.
Те това исках да ви кажа. И друго.
Най - обичам да ставам рано, когато не трябва да ставам рано.