ДЖИМИ

Та оная вечер ви разказах, какво ми каза един пандизчия. Сега разбрах, че никога не е бил пандизчия. Сляп е цял живот. По документи. И тича без бастун и куче. И му повярвах. И за Гошо Овена и за Джими му повярвах. Че ги познава. Сега ще ви разкажа за Джими. 
Познавах го. Даже мога да кажа, че ми бе приятел. От моето село.
Беше по стар от мен с десетина години. От село. Айнщайн от село. Завърши и стана Енженер. Това не му попречи, да го бие акъла отвсякъде. Започна работа. Рационализации. При него трохите, при шефовете парите. Правеше го за кеф. И слушаше Пърпъл. И свиреше на китара. Като Джими Хендрикс. Знаеше, че е класа над другите, ама знаеше, че тази класа няма да се прояви никога. Иначе щеше да стане класов враг и да го духа. А времената бяха такива. Пърпъл нямаше нищо общо с кариерата му. Крадяха ме рационализациите. И правеха пари. Крадците. А за него оставаха трохи. Колкото за напиванията. И за да може да псува. И да казва:
- Не съм роден за тук. Американец съм....
Джими...
После нещата се промениха. И направи първото кафене в село. Парата почна да го бие. Вече имаше жена и деца. Ама системата го бе утрепала. Тая система, която ако не си от нея по наследство, те убива. Ако имаш мечти. Ако си голям... И не се вписваш в нея. Ако си от стадото, пасеш салам от три лева килото и лаеш доволно. Не, че сега е много по - различно. Той мечтаеше. А стадото се смееше. Или глутницата. Все тая... И това го утрепа. Мечти за добър живот в онова време убиваха. Трябваше да сме еднакви. Ако не си от системата. Слушал съм го. Даже съм слушал, как свири на китара. После нямаше пари даже за струни.
Джими...
Това е реквием за него. И за всички, где искаха да не са овце. От онова време. Когато саламът бе три лева... Килото.
Та да кажа нещо, използвам горното. Антоне, голем пич си. Не само, че си ми братовчед. Това, где си правил за Джими е нещо, което ако го кажа, никой няма да го разбере. Затова няма да го кажа. Радвам се, че те познавам. И, че сме рода.
пп. Абе Антоне, знаеш ли откога не сме се напивали? И ти да паднеш под улука, а аз да се прибера, яхнал магаре. И да излееш вино в нечии бели ботуши. Обичам те! И Жанетка и Яна! И Роско!... Нищо, че са още бозайници
ппп. Джими, смоК над водата. Издрънкай я! Където и да си. После ще ти дам от моите цигари. И ще се извие смоК над тъпи глави. Или над водата.... Все тая. Татата татататата....

Р.А.