От махалата.
Взимам си водка. С колА. И две парчета луканка. Едното за Тодор. Снощи го подядох. Подавам му го и казвам да го нареже. Култура. На неговата маса възрастни жена и мъж.
А моето парче го зъръфах. На съседната. И чувам. Мъжът:
- Ако бях турлак, щеше да кажа, че е твръдо и че си потрошим зуби.
Поглеждам го. Не го знам. И той мен. А Тодор. Към него:
- Ти знаеш ли той от къде е.
Оня. Учуден:
- Па от где да знам?
Аз:
- Па нема откъде. Ми там оратимо. И си трошимо зуби кат се биемо, а не с луканку.
Оня:
- От къде си?
Аз:
- От столицата на турлаците. За Горни Лом чувал ли си?
Оня:
- Ти познаваш ли Гошо?
Аз:
- Там половината село е Георги, другата Анто. Аз съм Роси Георгиев Антов. Първият не Георги или Анто у това село.
Оня:
- Ти познаваш ли Георги. Загина преди 30 години. Месеци преди да излезе от затвора. Заедно лежахме.
Аз се сещам за един невероятно читав човек. Съсед. Загина докато правеха сградата на милицията в Михайловград. Затворник. И за жена му. И детето му. Георги. Роди се след като той загина.
И оня пак:
- А познаваш ли Георги? Дребен. Правеше всякакви машини. Жив ли е? И слушаше Пърпъл.
А аз се сещам за Джими. Инженер. Невероятен интелект. Слушаше Пърпъл. Свиреше на китара. Джими. От Джими Хендрикс. Никога не е спазвал правилата. Обичаше живота, ама и пиенето. Почина преди две години. Пиенето надви живота.
И го питам. Оня:
- Ти за какво лежа?
А той:
- Бих един милиционер. Слушай! Работя в акумулаторния. Правя десет акумулатора за държавата, един крада и продавам. Парата ме бие. И една вечер едни шофьорчета ме канят да ме почерпят. У механата. Дали им по 20 лева премия. Годишна. Аз ги крада за половин ден. Пее Николай Гърдев, ние слушаме. По едно време оня спира, ама аз тихо продължавам да пея. И некой ме дърпа за рамото. Падам. Причернява ми. Ставам и виждам фуражка и пагони. Кара се, що пея. Разбираш ли!? Що пея!? Не се бия. Не повръщам. Не досаждам. .. И го нокаутирах. Фуражката фръкна, оня се свести, налита, хвърчат пагони, копчета и сополи... Та ме прибраха. Предложих му 600 лева да се не жали. Заяви ми, че ще лежа 12 години и ще му платя 20 000 лева. Фана ме за оная работа. Осъдиха ме на шест месеца. Шестотинте лева ги взе съдията, где ме осъди. На петия месец у затвора видях как Гошо полетя от хаспела. Опита се да задържи количката. Здрав мъж беше. Не успя. Виждал ли си как пада пълна с цигари кутия? И те се пръскат. Така се пръсна и той.
На другия ден си намазах краката с карбид. Излизат мехури, все едно си се изгорил с кипяща вода. Влязох в болница. За месец. После ме освободиха. Излежах си боя. Сега виждам оня милиционер. В една махала сме. Псувам го наум. Той мен на глас. Трудно е да прежалиш 20 000 лева..
После жена му му помага да стане от стола. Едва ходи. Куца. Дребна, красиво побеляла женичка. И го държи за ръка. И тихо му се кара...
Взимам си водка. С колА. И две парчета луканка. Едното за Тодор. Снощи го подядох. Подавам му го и казвам да го нареже. Култура. На неговата маса възрастни жена и мъж.
А моето парче го зъръфах. На съседната. И чувам. Мъжът:
- Ако бях турлак, щеше да кажа, че е твръдо и че си потрошим зуби.
Поглеждам го. Не го знам. И той мен. А Тодор. Към него:
- Ти знаеш ли той от къде е.
Оня. Учуден:
- Па от где да знам?
Аз:
- Па нема откъде. Ми там оратимо. И си трошимо зуби кат се биемо, а не с луканку.
Оня:
- От къде си?
Аз:
- От столицата на турлаците. За Горни Лом чувал ли си?
Оня:
- Ти познаваш ли Гошо?
Аз:
- Там половината село е Георги, другата Анто. Аз съм Роси Георгиев Антов. Първият не Георги или Анто у това село.
Оня:
- Ти познаваш ли Георги. Загина преди 30 години. Месеци преди да излезе от затвора. Заедно лежахме.
Аз се сещам за един невероятно читав човек. Съсед. Загина докато правеха сградата на милицията в Михайловград. Затворник. И за жена му. И детето му. Георги. Роди се след като той загина.
И оня пак:
- А познаваш ли Георги? Дребен. Правеше всякакви машини. Жив ли е? И слушаше Пърпъл.
А аз се сещам за Джими. Инженер. Невероятен интелект. Слушаше Пърпъл. Свиреше на китара. Джими. От Джими Хендрикс. Никога не е спазвал правилата. Обичаше живота, ама и пиенето. Почина преди две години. Пиенето надви живота.
И го питам. Оня:
- Ти за какво лежа?
А той:
- Бих един милиционер. Слушай! Работя в акумулаторния. Правя десет акумулатора за държавата, един крада и продавам. Парата ме бие. И една вечер едни шофьорчета ме канят да ме почерпят. У механата. Дали им по 20 лева премия. Годишна. Аз ги крада за половин ден. Пее Николай Гърдев, ние слушаме. По едно време оня спира, ама аз тихо продължавам да пея. И некой ме дърпа за рамото. Падам. Причернява ми. Ставам и виждам фуражка и пагони. Кара се, що пея. Разбираш ли!? Що пея!? Не се бия. Не повръщам. Не досаждам. .. И го нокаутирах. Фуражката фръкна, оня се свести, налита, хвърчат пагони, копчета и сополи... Та ме прибраха. Предложих му 600 лева да се не жали. Заяви ми, че ще лежа 12 години и ще му платя 20 000 лева. Фана ме за оная работа. Осъдиха ме на шест месеца. Шестотинте лева ги взе съдията, где ме осъди. На петия месец у затвора видях как Гошо полетя от хаспела. Опита се да задържи количката. Здрав мъж беше. Не успя. Виждал ли си как пада пълна с цигари кутия? И те се пръскат. Така се пръсна и той.
На другия ден си намазах краката с карбид. Излизат мехури, все едно си се изгорил с кипяща вода. Влязох в болница. За месец. После ме освободиха. Излежах си боя. Сега виждам оня милиционер. В една махала сме. Псувам го наум. Той мен на глас. Трудно е да прежалиш 20 000 лева..
После жена му му помага да стане от стола. Едва ходи. Куца. Дребна, красиво побеляла женичка. И го държи за ръка. И тихо му се кара...
пп.УТРЕ ЩЕ ВИ РАЗКАЖА ЗА ГОШОВЦИТЕ.
Р.А
Няма коментари:
Публикуване на коментар