Събота е. Както винаги, когато не трябва да ставам рано, ставам още по - рано. Даже не ми се лежи. Навън е тъмно и мъгливо. Есен. Обичам есента. Кафе, мляко и цигара. Тоя път електронна. Трети ден. Не вярвах, че ще я пуша толкова дълго. Гледам през прозореца. Мъглата. Мъгливи фарове. Мъгливи стопове. Мъгливи улични лампи. Мъгливи светофари. Мъгливи неонови надписи. После се обличам. И излизам. В есента. Входната врата е заключена. Подранил съм. И тръгвам. Ей тъй. И изчезвам. В мъглата. На оградата на училището се е покатерило сънено коте. Не бяга. Посягам и го галя. То се протяга. После тръгва след мен. Сигурно е гладно, а няма отворен магазин. После вървим. То се сплита в краката ми. Зад нас вървят токчета. Чак, чак, чак... После ме задминават. Под един чадър. Не знаех, че има чадър, който да те пази от мъгла. После изчезват. Та вървя. И си мисля. За какво ли не. Котето е тръгнало след токчетата. Да го погалят. После от мъглата излиза едно куче. Води след себе си жена на верижка:
-Добрутро!
-Дал бог добро!
И си представям, как се усмихва. В мъглата. После стигам баничарницата у махалата. Вътре работят. Котето го няма, ама ще му взема баничка. Може да се появи отнякъде. Тук там в мъглата проблясват прозорци. После гаснат. Полицейска кола намалява и ме оглеждат. Ще има да вземат. Пеш съм. Затова карам без колан и фарове. В мъглата. После изчезва. После остава мъглата. Само мъглата. В нея е изчезнало всичко. Изчезнал съм даже и аз.
После се появявам пак. Виждам се в една витрина. После пак изчезвам. И си мисля, как хора се появяват в живота ни. После изчезват. Не че искат да изчезнат. Просто е есен...
И има мъгла.
Сега пиша това и си мисля, че не винаги изчезват в мъглата. Просто трябва малко светлинка. И топлинка. За да ги има, може да си запалите сърцето. Кибрит продава малката кибритопродавачка.
Ай приятен ви ден!
пп. Не палете черния дроб. Взривоопасно е!
Р.А.
Няма коментари:
Публикуване на коментар