СЕГА

Сега е сега. Седя и пиша за сега. Няма нищо по- прекрасно от сега. Да си седиш, пиеш ракията със салатка от риба тон и да разбираш и пишеш, че сега е сега. Ама това сега, е вече минало. Точно сега си мисля, че и предното сега е вече минало. И докато го напиша, и това сега става минало. И сега се сещам за бъдещето. И това, где сега се сетих за бъдещето, вече е минало. Демек и бъдещето е минало. 
Дотук схванахте ли?
Та всичко е минало. Даже и бъдещето. Ама нямаше да има нито минало, нито бъдеще, без да има СЕГА. Това е богът. Творецът. Богът СЕГА.
Ракията е сътворил след като е сътворил сега, разбира се. В миналото. Което някога е било бъдеще. Защото е имало СЕГА. И му се е пиело. Като на мен. Сега. В близко бъдеще, ще ме боли глава. Ама и това главоболие ще отиде в миналото. Защото Винаги има сега. Като нулата. И като всичко.

Р. Антов